Град Ямбол е разположен на двата бряга на река Тунджа на мястото, където тя протича през просторно плодородно поле в източната част на горнотракийската низина. На север полето достига до Зайчи връх в Сърнена гора, а на югоизток до Бакъджиците. Отстои на 28 км от Сливен, на 38 км от Елхово, на 106 км от Бургас.
Многовековното селище е възникнало на важен кръстопът като голямо тракийско селище с името Кабиле, което става важна крепост в държавата на Филип Македонски и процъфтява през римско време до нашествието на готите, които го разрушили през 378 година. В града са били сечени монети, развивали са се занаяти и търговия.
От XI-XIV в. се споменава като български град с различни имена – Диосполис, Дианополис, Диамполис, Ямполис, Дъблин, Дъблино, Дубулино, имена, които проф. Велизар Велков свързва с римския император Диоклитиян, а според други тълкувания от изграденото тук светилище на бог Зевс – Диосполис. Византийски автори го споменават като Димполис, Диамполис, Хиамполис. За девиз на града е приета сентенцията: “Идва от древното, отива към бъдното”.
На 14 км южно от града личат останките от граничния с Византия голям окоп Еркесията.
Арабският пътешественик Идризи през XII век го споменава с имената Динболи и Дианбули. В надпис от 1357 г. от времето на цар Иван Александър се споменава с името Дъбилин.
През време на турското владичество около т. нар. Хисърлък се заселват много турци, за което пише и Хаджи Калфа. В началото на миналия век населението е смесено, българите служели като войнигани. След руско-турската война през 1829 г. много българи от града и околността масово се изселват в Русия.Населението на ориенталския град въртяло оживена търговия със зърнени храни, кожи, вълна, лой, мед, пашкули, ориз, сирене, шаечни платове, пастърма, добитък, които били изпращани към Одрин и Цариград. През града минавал “Соленият път” от Анхиал към Пловдив. Бил е център на кааза в Сливенския саджак.
Най-внушителната постройка в Ямбол бил безистенът, построен през XV век от Али паша. Той бил обкръжен от букет от минаретата на 11 джамии, от които е запазена само Ески /старата/ джамия. Константин Иречек през 1884 г. описва куршумли пазар /нареч така заради оловния покрив/: “Той е висока продълговата сграда със стени по типичния начин на старотурските сгради с обли камъне, в четвероъгълни тухлени рамки и с четири кубета, чиито оловен покрив не много отколе е бил заместен с керемиди…”. В наши дни като паметник на културата сградата е реставрирана, като покривът е покрит с медна ламарина.
В българската махала Каргона била голямата занаятчийска чаршия и пазарът. Подобно на Сливен, Ямбол е дал много войводи и хайдути, взели участие в освободители борби. Такива са войводите Индже, Даглъ Стоян, Георги Гарабчи, Будак Стоян.
Още през 1875 г. Ямбол е свързан с жп линия през Нова Загора със Златидол и Маричината низина, като през 1890 г. линията е продължена до Бургас. Тя се отразява положително върху стопанското развитие на града, за износа на много продукти през растящото бургаско пристанище. Теснолинейната жп линия е заменена с нормална през 1931 година.
През 1884 г. градът наброявал 10 771 жител, през 1910 г. – 15 956 души, 1934 г. – 24 920, 1964 г. – 52 756, 1985 г. – 89 993 и през 1992 г. – 91 405 души /11-о място в страната/
Ямбол е средище на област с голямо селскостопанско значение. Голямо е производството на зърнени храни – пшеница, царевица, ечемик, ориз, на технически култури – слънчоглед. Застъпени са още овцевъдството, рибовъдството.
В града има драматичен театър, музей. В махалата Каргона е църквата “Свети Георги” с интересен олтар, изработен през 1737 г. от дебърски майстор
Любимо място на ямболци за отдих е гората Ормана край р. Тунджа, на 5 км северно от града. Посещава се и местността Хисарлъка, където са останките от древния град Кабиле. Много интересен исторически обект е Еркисията. Това турско название значи “пресечена земя”. Българското име е Голямата ограда, Големия окоп, а византийското Големия прокоп. Това е най-голямото укрепление от Първото българско царство с дължина 131 км. С него се е целяло защита на българската държава срещу набезите на Византия от юг.
Забележителности около Ямбол
- Историческият музей в Ямбол
- Римска баня
- Средновековната крепост на Ямбол
- Безистена – построен е през 1509 г.
- Ески джамия
- Църква “Св. Георги”
- Църква “Св. Троица”
- Храм Св. Николай Чудотворец
- Местност Бакаджик
- Лесопарк Боровец
- Градски парк Ямбол
- Национален археологически резерват Кабиле
- Художествена галерия Жорж Папазов
- Астрономическа обсерватория и планетариум
- Драматичен театър Невена Коканова
- Възрожденски етнографски комплекс
- Музей на Бойната слава