Богатото историческо минало на град Шумен се свързва много силно с възникването и развитието на българската държава.
Шумен е известен икономически, транспортен, туристически и културен център в Североизточна България. Той има важно средищно разположение в южния край на Североизточна България при средна надморска височина от 220 м. Градът отстои на 60 км северно от Стара планина, на 92 км западно от Черно море и на 116 км южно от река Дунав съответно от пристанищните градове Русе и Силистра.
Шумен събира като във фокус пътищата от Южна България, главно от Бургас /150 км./, Карнобат /101 км/, Ямбол /141 км/ и Сливен /145 км/ – посредством не много високите проходи в източната част на Стара планина – Ришки, Върбишки и Котленски. Разположен в подножието на Шуменското плато, по двата терасирани бряга на река Поройна /Боклудска/ при изхода и в низината. Градът използва наличните природни предимства – строителни материали, плодородни почви, карстовите изворни води и др.
Шумен е стар крепостен град. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите му в източния край на Шуменското плато. Според археолози Шуменската крепост е строена през четири основни периода – ранно и късно античен, ранно и късно средновековие. И през четирите периода основната градообразуваща артерия е с посока изток-запад и площадката пред главната базилика. През къснофеодалния период се е оформил външен град, вън от крепостта с жилища на народа. Крепостта е експонирана много добре и е една важна атракция за българския туризъм. В крепостта е открито селище от бронзовата и халщадската епоха, тракийско селище /V в. пр. н. е./, римска и византийска крепост с жилища, кули, базилика и различни монети. Шумен, заедно с Плиска и Преслав е бил прабългарско укрепление /Vll-Х в./, което се развива във феодален град, с феодален замък с вътрешна крепост и много черкви и работилници /ХIIв./. Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, в който се споменава за посещението му в Шумен. Българските ханове са ценели стратегическото значение на тази крепост. Името на Шумен Симеонис /Шимеонит/ се споменава за пръв път през XII век. През 1153 г. арабският пътешественик Идриси описва града като “стар и прочут при полите на върхове, в добре напоявана и прекрасно обработена покрайнина, със значителна търговия”. Проф. Томашек, Иречек и др. считат, че Симеонис е видоизмененото арабско название на цар Симеон. Дубровнишките търговци споменават града с име Шумна или Шумен /XIII-XIVв./, Бехайм, който описва походите на Владислав III Варненчик през 1444 г., нарича крепостта Шемла, а неговият съвременник Калимах – Шумен. К. Иречек, д-р Ив. Богоров и А. Иширков обясняват етимологията на Шумен от “шума” и “зашумен”, тъй като градът се намирал в гориста, зашумена местност.
С настъпилото икономическо развитие на България градът “излиза” от крепостта на платото и се развива по река Поройна на изток. Според Стр. Лишев и Б. Цветкова през XIV в. Шумен се издигнал като значителен административен и икономически център, който дори надминал и изместил старата столица Преслав.
Със завладяването на Шумен от турците в града се настанил голям гарнизон и мохамеданска колония. Тук идват и евреи, а много по-късно татари и арменци.
Шумен от епохата на късното Средновековие е известен с четири паметника на културата. Първият от тях е Безистена, построен за нуждите на дубровнишките търговци през XIV век. Запазен е и до днес. Шумен е бил в ония времена междинен пункт за търговия на дубровничани с Провадия, Варна и Анхиало. Вторият паметник е Часовниковата кула, която е построена в 1741 г. като самостоятелен обект в непосредствена близост до т. нар. Саат джамиси. Кулата представлява каменна призма, като в нея е вградена чешма. Последната има надпис и е богато украсена с орнаменти. Само няколко години по-късно е изградена Томбул джамия /1745 г./, която е най-голямата и най-красивата по рода си в България. В някогашната най-оживена административно-търговска част на града е оригиналната Куршум чешма /1769 г./. Чешмата е покрита с оловни плочки, откъдето е получила името си. Част от нейния надпис гласи: “Постройката е прекрасна като рая, водата й по-скъпоценна от животворна”.
Шумен е прочут с видни прояви през нашето Възраждане. Тук са открити едни от първите училища, читалища, библиотеки и първият български оркестър /с помощта на унгарски емигранти, придружаващи Лайош Кошут/. Шумен, наред със Свищов и Лом, спори и за първия театър. С името на този град е свързана дейността на Васил Друмев, който 1860 г. написва “Нещастна фамилия”, както и на авторите на първите драматични произведения – “Михал” от Сава Доброплодни /1853 г./ и “Училищно театро-Чорбаджията” от Добри Войников /1864 г./
През XVII-XIX век Шумен е голям занаятчийски център на казанджии, ковачи, златари и др. Прочува се и като търговски център. Българският елемент бързо заема превес в етническия състав на града. Много българи от Поповско, Търговищко, Преславско, Ново пазарско, а по-късно и от Кюстендилско, както и от съседните села Дивдядово, Дибич, Кюлевча, Ивански се заселват в града.
След Освобождението, макар и бавно, се променя стопанският облик на Шумен, било поради голямото изселване на турците, било поради конкуренцията на европейските стоки. Нанесен е удар върху прославеното шуменско занаячийство и търговия. Идват заселници от Царибродско, Босилеградско, Добруджа, Македония и Тракия. Откриват се първите фабрики на пивоварната/1882 г./, мелничарската, кожарската, маслодобивната и спиртната промишленост. За това допринася евтината работна ръка, селскостопанските суровини, както и улесненият транспорт – с прокарването на жп линия София-Варна /1899 г./, Цар-Преслав и Шумен-Карнобат. Бързо се оформя шосейната мрежа към Русе, Варна, Силистра, София, Преслав и Карнобат.
Съдейки по броя на населението Шумен се развива до Втората световна война твърде бавно. От 23 093 жители в 1880 г. /когато градът бил по-голям от София и на 4-то място след Пловдив, Русе и Варна/ той нараства в 1920 г. едва на 23 753 /само с 660 души/. Бързото му нарастване започва след 1950 г., като в края на 1979 г. вече достига 100 хил. души. През 1985 г. има 100 050 ж., а през 1992 г. – 93 225 ж. Намаляването се дължи на изселници в Турция.
Забележителности около Шумен
- Паметникът “Създатели на Българската държава”
- ШУМЕНСКА КРЕПОСТ
- МУЗЕЕН КОМПЛЕКС ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ
- ТОМБУЛ ДЖАМИЯ В ШУМЕН
- ХРАМ СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ
- ПЕЩЕРА БИСЕРНА
- КЪЩА – МУЗЕЙ ПАНАЙОТ ВОЛОВ
- МУЗЕЙ НА ШУМЕНСКИЯ ГАРНИЗОН
- КЪЩА – МУЗЕЙ ДОБРИ ВОЙНИКОВ
- РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ШУМЕН
- КЪЩА МУЗЕЙ ЛАЙОШ КОШУТ
- Плиска – първата столица
- Велики Преслав
- Мадарски конник