Град Габрово история развитие и забележителности

Град Габрово е разположен в Средна Стара планина, в северните разклонения на Шипченската планина, край река Янтра /Етъра/ и нейните притоци Синкевица, Пани­чарка и Жълтешка река, на 392 метра надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, с изразено влияние на планината. Средната годишна температура е 10 С, а средната валежна сума 881 мм – над средната за страната.

През XVII в. се споменава за пръв път селище с име Габрово, свързно с дървото габър. Признато е за град от 1860 година. Силно развито разнообразно занаятчийство – главно налбанство /ковачество/, направа на ножове, брадви, кантари, пушки, чаракчийство, грънчарство, кожарство, бубарство, гайтанджийство. Първата по-голяма гайтанджийска работилница, прераснала в манифактурно предприятие, е открита през 1860 г. от Иван К. Калпазанов. През 1870 г. в Габрово има 800 чарка и 36 гайтанджийници с производство на голямо количество гайтани.

Габровски търговци търгуват и със страни извън турската империя. В Букурещ една улица, пресечка на търговската Липискани /Лайпцигска/ и сега носи името Габровени.

Традициите, производствените умения, водната сила, натрупаният капитал, буд­ната предприемчивост са предпоставка за преминаване към фабричното производст­во в града. През 1882 г. започва работа в с. Бичкия първата предачна фабрика и през 1884 г. първата камгардна предачница „Александър”, в които от 1885 г. се такат плато­ве. Кожарската фабрика е открита през 1887 г. Появяват се фабрики за барут, бира, плетачна, лененотекстилна, железарска. От 1895 г. към новата кожарска фабрика на Братя Калпазанови се открива кожарско занаятчийско училище.

През 1912 г. в Габрово вече има 27 фабрики и големи работилници, а през 1947 г. предприятията са 220 – главно текстилни, трикотажни и кожарски.

Габрово е свързан с жп линия клон от Презбалканската Русе-Подкова от гара Царева ливада. Прокарана е през 1912 година. През града преминава важен шосеен път от Русе и Велико Търново през Шипченския проход през Стара планина от Север­на за Южна България.

Габрово с право се счита за люлка на новобългарското образование. През 1835 г. е открито първото светско училище в страната, което от 1872 г. прераства в средно. От 1889 г. се нарича Априловска в чест и памет на големия възрожденски деятел и дарител на гимназията габровчанина Васил Евстатиев Априлов. От 1963 г. е открит Висш машинно-електротехнически институт. В града има много гимназии и техникуми.

През 1880 г. Габрово наброявал 7646 души, през 1920 г. – 9181, 1926 г. – 10 483, 1946 г, – 21 180, 1975 г. – 75 091. 1985 г. – 81 250 и през 1992 г. – 76 418 души – 15-то място.

Забележителности в град Габрово

В града има драматичен театър “Рачо Стоянов”, Куклен театър, Вариететно-сатиричен театър, Дом на хумора и сатирата. В квартал Етъра е оригиналният етнографски парк-музей, илюстрация на габровските занаяти, бит и архитектура през Възраждането. В Априловската гимназия е разкрит национален музей на образованието, Архитектурно-стро­ителен музей, Исторически музей, градска библиотека “Априлов-Палаузов” от 1861 г. На всеки две години през месец май се провежда национален фестивал на хумора и сатирата с голям карнавал. Паметник на символа на града Рачо Ковача е издигнат на една скала Грамадатар в самата река Янтра до един от мостовете.

Габрово е родно място на Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, на няколко Ботеви чет­ници, възрожденски деятели и революционери. Жителите на града вземат участие в Капи­тан дядо Николовото въстание през 1856 г., в Търновското въстание през 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Христо Ботев. През 1868 г. тук Васил Левски създава революционен комитет. По време на Априлското въстание през 1876 г. тук се формира четата на Цанко Дюстабанов.

Акценти в облика на града, разположен на двата бряга на река Янтра, са забележителности като часовнико­вата кула от 1835 г. постланата с калдъръм улица “Опълченска”, старата търговска улица “Радецки”, Априловската гимназия, дело на Уста Генчо Кънев, Априловската чешма от 1762 г., черквата “Света Богородица” от 1868 г. с икони и дърворезба от тревненски майс­тори. Между мостовете на Янтра най-известният е мостът Игото, както и редица нови го­леми сгради на площада, където е и паметникът на Васил Априлов, издигнат през 1935 г.

Габрово е изходен пункт към редица интересни туристически забележителности – Соколовски манастир, Водиците, Шипка с паметника на свободата, Бузлуджа, хижа Узана, където е географският център на България, към историко-архитектурния резерват с. Боженци и други.