Старият град заема полуостров Несебър, който е на 3 км североизточно от нос Акротирия. Свързан е със сушата, където е новият град с пясъчните плажове, чрез тесен провлак, по който е прокарано шосето към града. Отстои на 38 км североизточно от Бургас. През 1954 г. Несебър е обявен за климатичен морски курорт с национално значение. Има удобни шосейни връзки с Бургас, Варна, Поморие и по море с българските черноморски пътнически пристанища. На запад от стария град е новата главна курортна част на Несебър, където на север и юг са плажните ивици с най-ситния пясък по нашето Черноморско крайбрежие. На 2,5 км от стария град на полуострова, край северния залив е разположен известният курортен комплекс “Слънчев бряг”.
Несебър лежи на 15 м надморска височина. Климатът му е преходноконтинентален със средна годишна температура 12,4°С и 10 снежни дни.
Несебър е наследник на древния тракийски град Месембрия, което означава град на Мелса. От 510 г. пр. н. е. става гръцка град-колония под същото име. Хан Крум превзел града през 812 г. През 864 г. Борис I го отстъпва на Византия, но цар Симеон отново го завладява. От XI век наред с името Месемврия се употребява и славянското име Месебър или Несебър.
През време на византийското иго – 1078 г., избухва въстание в града, ръководено от Драгомир. През Второто българско царство е ту български, ту византийски град. Апогеят на развитието на пристанищния град в стопанско и културно отношение е през време на царуването на цар Иван Александър 1331-1371 г. Месемврийските грамоти свидетелстват за дарения, които получава градът за изграждане на черкви и манастири, които според преданията са били повече от 40.
През 1366 г. кръстоносците, водени от Амадей VI Савойски, превзели Несебър и го продали на византийците. От месемврийските хроники, обхващащи периода 1366-1448 г., узнаваме за събитията в града за времето, когато пада под турско иго през 1453 г., когато са съборени крепостните стени на града. През време на робството Несебър запазва пристанищното си значение. Строят се кораби, изнасят се зърнени храни, дървен материал и др. След Освобождението е малък рибарски и лозарски градец.
През 1884 г. наброява 1761 души, през 1934 г. – 2065, през 1965 г. – 3976, 1975 г. -6780,1985 г. – 8224 и през 1992 г. – 8599 души. Освен местните българи и гърци, които населяват града, през 1928-1930 г. се заселват в нов жилищен квартал бежанци от Западна и Източна Тракия.
Част от населението се занимава със земеделие. Има хубави лозя, оранжерии за вленчуци и цветя, животновъдни ферми, две предприятия за сувенири.
Забележителности в Несебър
През 1956 г. старата част на Несебър е обявена за архитектурно-градоустройствен археологичен резерват, който включва антична крепостна стена с порта от V до IV в. пр. е несебърските църкви през ранния период в. и през Средновековието. Оцелели са 8 църквиСтарата митрополияСвети Иван Кръстител Св. Стефан Новата митрополия, Пантократор,Вседържател, Св. Тодор”, “Св. Архангел Михаил и Гаврил, Св. Иван неосветен, Алитургетос,Св. Параскева” с ценни олтари, икони,стенописи. Личат и руините от църквите “Св. Климент”, “Св. Георги Малий”, “Св. Георги Големи”, “Св. Спас” – т. нар. крайморска базилика на северния бряг /Елеуса/. Голяма стойност има несебърското златно съкровище, открито през 1958 г.
Около 60 възрожденски къщи от XVIII и XIX век са обединени в няколко ансамбъла, придават неповторим облик и особена атмосфера на града с еркерите си, с дъсчените си обшивки – т. нар. черноморски къщи. Най-интересни от тях са Боготовата, Капитановата /на капитан Павел/, Русиевата /на Евламбиус/, Ламбиновата, Тулевата, на Хаджи Транош. Възстановени са три от многобройните в миналото несебърски вятърни мелници.Запазена е старата турска баня от XVIII век. От 1956 г. е открит археологически музей, настанен в църквата “Свети Йоан”. Правят се разкопки и подводни археологически проучвания. В къщата на Мускояни е подредена етнографска експозиция.