Любимец е разположен по десния бряг на река Марица, на главния път София-Истанбул, на 70 м надморска височина. Отстои на 19 км югоизточно от Харманли и на 17 км от Свиленград. Землището му е в плодородната долина на река Марица и се отличава с много наносни почви и благоприятен климат.
Любимец е наследник на старо селище, което се е намирало на 7 км югоизточно от днешния град в местността Дервента. През време на кръстоносните походи и по-късни селището е опожарявано и населението му се е пръснало. Една част от него основава селище в местността Юртицата, а друга в м. Старо селище, като и двете селища били на 3 км от днешното селище. В стари документи те се споменават през 1572 г. Към 1762 г. двете селища се обединяват с име Хебибчево /Хебибча/. С това име селището е познато до 1906 г., когато било преименувано на Любимец. На половин километър от града е местност Хисар, където има останки от римската крепост Реме.
В миналото Любимец е бил известен с износа на зърнени храни и овощия по плавателната тогава река Марица. С прокарването на жп линия Мустафа паша /Свиленград-Белово/ в 1873 г. тук се изгражда гара Хебибчево. Около нея се заселват търговци на зърно, дървен материал, кръчмари, гостилничари и др. Изграждат се мелници, маслобойни, тухларна и памукопредачна фабрики. Отглеждат се памук, тютюн, зеленчуци.
След войните 1912-1918 г. в Любимец се заселват бежанци от Тракия. През 1934 г. жителите му са 5261, през 1946 г. – 6116, през 1985 г. – 8620 жители, и през 1992 г. – 8493 жители. Градски права селището получава през 1969 г. В града има мелница за брашно, консервна фабрика, винарска изба, предприятие за млекопреработване. Има също така фабрика за плътни и решетъчни тухли, цех за циментови изделия – бордюри, базалтови плочки др.,
Освен с памук и тютюн, Любимец се слави с хубави лозя /по склоновете на Сакар и Родопите/, черничеви и ябълкови градини. Отглеждат се още сусам, бадеми, орехи. Има оранжерии за ранни зеленчуци. Животновъдството е представено с овцевъдство и говедовъдство.