Град Ябланица е разположена в северното подножие на Тетевенския балкан, по двата бряга на река Каленовик, наричана още Ябланишка, на 400 м надморска височина. Голяма част от землището на града е в карстов терен, с малко езеро. Южно от града, в м. Гърдева могила е разкрито ценно находище на глини, които се използват в керамичната промишленост. На тази база са създадените десетина грънчарски работилници.
За старинността на Ябланица говори и самото и име от XV век, във вида Абланица. То произлиза от старобългарската дума “аблан”, която означава ябълка. Не е вярно определението, че Ябланица е ново селище и че датира от прокарването на шосето Русе-Ябланица-София /1864-1866 г./. Истината е, че с построяването на това шосе Ябланица се измества край шосето и от полупръснато селище прераства в крупно. Тук се заселват много селяни от колибите на самата Ябланица и от съседните колибарски села Шумнене, Видраре, Равнище и други.
В миналото от големите гори в околностите на Ябланица са изсечени големи количества дърва за огрев, отправени към гарите Роман и Червен бряг. Днес от запазените малки горички се събира шума за изхранването на добитъка.
Ябланица се развива като попътно селище. Край шосето били открити много ханове, гостилници и кръчми. Техните собственици, заедно с търговците на дърва, ракия и плодове, успяват да изместят околийския център за времето от 1923 до 1925 г. от Тетевен в Ябланица. След това Ябланица става център на голяма община, към която през 1956 и 1971 г. се присъединяват редица махали.
Населението на Ябланица през 1910 г. е било 1906, а през 1934 – 3315 души. През 1964 г. е обявена за селище от градски тип, а от 1969 г. е град. През 1985 г. наброява 3372, а през 1992 г. – 3128 души. Много семейства са се изселили в Плевен, Ловеч, Червен бряг и София. В миналото в селището имало грънчарски и тухларни работилници фуражомелки и дараци.
Забележителности около град Ябланица
На 5 км североизточно от града е пещерната пропаст “Бездънния пчелин”. Близо до града са пещерата Съева дупка и Гложенски манастир.