На левия бряг на река Веселина, в полите на Парчовец, на 20 км от Велико Търново по пътя за Елена и на 2 км от Плаковския манастир, в живописния Еленски боаз е разположен Капиновския манастир “Св. Никола”. Историята на Капиновски манастир започва още от времето на Втората световна война.
Бил е разрушаван няколко пъти от турците. Сегашната му сграда е строена през 1825 г. Долният етаж е от камък и е без прозорци къмвъшна-та страна (към пътя). Само на отделни места има малки отвори (мазгали) за отбрана и стрелба. Над този здрав каменен етаж е построен вторият — паянтов, с красиво издадени навън еркери. Тук са разположени монашеските килии. Откъм вътрешния двор на втория етаж има открити дървени чардаци, чиито тавани са украсени с хубава дърворезба.
Църквата на манастира е възобновена през 1835 г. В преддверието и върху вътрешната стена е изписан „Страшният съд”. Над вратата на самата църква има надпис: „Виктор Никола хаджия писател”. Църквата е строена от майсторите Пенчо и Рачо от Дряново. . На външната страна над корниза на олтара има надпис, от който се разбира, че храмът „Св. Никола” е съграден през 1835 г.
През 1794 г. игумен на манастира е бил Стойко Владиславов, който на 13 септемви същата година бил тържествено ръкоположен за Врачански епископ под името Софроний. При идването си в манастира Софроний е донесъл свой препис на Паисиевата история, която дал на монасите, за да я преписват и те.