Град Върбица е разположена 4 км северно от Върбишкия проход при 235 м надморска височина. През нея минава старият военен път от Шумен за Сливен и Ямбол. Оформила се е като попътно селище по двата бряга на реса Върбишка /Герила/ и по терасите и. Наследник е на средновековните български градове Голям Бялград, Малък Бялград и Герилаград, завладян от турците през 1388 г. В документ от 1480 г. селището е отбелязано с името Парамалица. Отстои на 60 км югозападно от Шумен.
Ако съдим по важността на пътя, Върбица е старо селище. С днешното си име се споменава още в 1573 г. Важен факт в развитието на Върбица, е че тя е била през целия феодален период дервентджийско селище и средище на географско-етнографската област Герлово. Тук се оформя занаятчийско-търговска улица с име Чаршията, която свързва трите махали Тронка /Дрошка/, вероятно по името на църквата “Св. Троица”, Горна и Долна махала. Като средище на българщината тук се заселват много хора от Великотърновско, Горнооряховско, Софийско и Македония.
Будният и бунтовен дух на българите става причина османските власти да заселят тук през XVII в. част от наследниците на кримските татари. И досега по високата тераса на река Върбица се виждат развалини от сарай – дворецът на Меадали Герай, строен през 1830-1835 г. от Уста Кольо Димов.
Във Върбица има запазени стари дюкяни, църква – “Св. Димитър Солунски” от 1842 и двукатни къщи с интересно архитектурно възрожденско оформление, като къщата на Хаджи Вълчан /1868 г./, старото училище от 1873 г., къщата на братя Груеви – битова къща музей.
Върбица е център на Държавно горско стопанство, което стопанисва красиви букови и дъбови гори. Селското стопанство е със специализация във овощарството и овцевъдството, зеленчукопроизводството.
Населението на града нараства от 3159 души в 1975 г. на 3660 в 1990 г., в 1985 г. 3343, а в 1992 г. – 3444 души.
На 4 км югозападно от града “Герилаград” е зоната за отдих – курортът “Върбица’ с много вили около минералния извор и сградите на Държавното горско стопанство.