Киево кале

Южно от град Пещера се издига тройна верига от родопски ридове. Най-близкият до града се нарича Ширинта, вторият — Киево кале, а третият — Перуна или Синия връх. Върху източния краен връх от рида Киево кале се издигат руините на едноименна крепост. Крепостната стена е изградена от необработени камъни без спойка, като голе­мината им варира от 0,15—0,20 до 0,60—0,90 м. Стената е силно раз­рушена, но може ясно да се проследи. Тя следва естествената линия на терена, като в източната и част има отвор с ширина 4,6 м.

От северната страна на отвора има запазен фрагмент от късноантична стена, градена от местен ломен камък, споен с хоросан, примесен с натрошени тухли. Западната част от стената без спойка преграж­да малка част от върха, която е с няколко метра по-висока от нивото на основния терен и е обградена с отвесни скали. Тук в центъра има четвъртита шахта от големи каменни блокове, единият от които е паднал. Шахтата е дълбока 2,5 м. Заедно с тази част крепостта заема около 7 дка площ.
В средата на крепостта се издига голям каменен валун, върху който е издълбан равнораменен християнски кръст със значителни размери.

По околните върхове са разположени и други по-малки крепости, изградени от неодялани камъни без спойка или със спойка от бял хо­росан — калетата на вр. Перуна, Гагово дере, Св. Никола и двуглавия вр. Тъмбра. Това струпване на поселища, укрепени приблизително по един и същ начин — поправките и дозижданията с хоросан доказват дълъг поселищен живот, е свидетелство за сравнително гъстото засел­ване на района от най-древни времена. Начинът на градеж показва, че те са възникнали почти едновременно в началото на ранножелязната епоха — около XII—X в. пр. н. е., и принадлежат на най-ранната фаза на тракийското крепостно строителство. Единствена от всички кре­пости в района Киево кале обаче притежава допълнително укрепена площ в най-високата част на крепостта. Това е така нареченият в ар­хеологията акропол, в който резидира племенният владетел. Ето защо може да се предположи със сигурност, че Киево кале е била резиденция на тракийски владетел.

Киево кале не е отбелязана в античните писмени извори. Археологически разкопки на широк фронт тук също не са правени — извършени са само сондажи върху малка площ, което затруднява точната датировка на крепостта, както и възстановяването на детайлите в картината на нейното съществуване. Обаче от антични писмени извори ни е известно, че в тази част на Родопите е живяло едно от най-силните и войнствени тракийски племена — бесите. Тук в пещерската котловина се е намирал и племенният център Бесапара. Тогава можем да предположим, че Киево кале е била лятна резиденция или ловен дворец на неизвестните ни по име бески владетели в определен хроноло­гичен отрязък. За наличието на такива ловни дворци или укрепени летни резиденции ни съобщават редица антични автори.

Допълнителните укрепвания с градежи с хоросан свидетелстват, че крепостта е продължила съществуването си и през късноантичната епоха. Разбира се, тогава тези земи са били под властта на Римската империя и естествено функциите на крепостта са се променили — тя вероятно е служела за убежище на местното население при варварските нашествия между III и VII в.

Едно любопитно свидетелство за налагането на християнството е кръстът, врязат тьрху големия каменен валун в центъра на крепостта. Този камък вероятно е бил обожествяван от траките в античната епо­ха и е бил място, където са се изпълнявали езически обреди.

При липсата на археологически разкопки е трудно да се каже дали Киево кале е използвана и през средновековието за нуждите на бъл­гарската държава. Една местна легенда твърди, че странното си име крепостта е получила от факта, че в нея след падането на Киев под татарска власт се е заселил с хората си неизвестен киевски княз. Исто­рически заселването на много руски князе след падането на Русия под татарска власт е доказано от многобройни сведения. Всички те полу­чили служба и власт в средите на българската средновековна аристок­рация. Някои от тях или потомците им получили и висши военно­административни постове в България и дори предявили претенции за българския престол — например видинският деспот Яков Светослав през XIII в. или Иван Русинът — управител на Пловдив през XIV в. Но за киевски княз, заселен в Родопите, сведения в историческите из­вори няма. Ето защо е трудно да бъде потвърдена историческата до­стоверност на тази легенда.

Практиката показва, че в много случаи историческите легенди със сюжети от средновековието, разказвани в различните райони на Бъл­гария, са продукт на богатото въображение на български интелигенти от епохата на Възраждането, запознати с българската и европейската история. Разбира се, тази легендарна продукция е създавана с най-патриотични подбуди.

Каквато и да е по-късната историческа съдба на Киево кале, тя се нарежда сред най-забележителните паметници на тракийското кре­постно строителство в Родопите.

Крепостта Киево кале отстои на 3 ч път пеша от гр. Пещера, Плов­дивска област. Минават се местности­те Ширинта и Чешмебаши и по тясна горска пътека се излиза на билната заравненост, където са руините на Киево кале. В околностите на крепостта са горският резерват „Купена”, включен в международната програма „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО, Сините водопади — жи­вописни водопади на р. Пиздица с височина до 15 м, и националният туристически обект Снежанка.