Крепост Мъглиж

На 6 км северно от гр. Мъглиж, Старозагорско, върху заоблен старопланински връх се намират руините на голяма средновеков­на крепост, наричана най-често Горненският град, Градът или Гради­щето. Всъщност нейното име е Мъглиж и то се споменава за първи път през 1305 г. в поемата на Мануил Фил, който възхвалява военните подвизи на Михаил Глава и изброява редица български градове и крепости, превзети от него: „Мъглиж пък е съсвидетел с Крън. Вероя пък за Колина от Венец — непристъпни крепости на чужденците, кои­то благородният лесно подчини.” Името и е записано Монглиж, което вероятно е византийска транскрипция на нейното старобългарско име Мънгла (мъгла). Споменаването на Мъглиж наред с такива големи крепости като Вероя и Крън показва важната роля, която тя е играла през средновековието в този район.

Мъглиж е бил защитен от две крепостни стени — вътрешна и вън­шна, които в участъците, където местността е естествено защитена, се сливат в една. Те ограждат площ от 18 дка. Изградени са от ломени камъни, споени с бял хоросан, а пълнежът е от по-дребни камъни и хоросан. На много места в тях личат гнездата на хоризонталните и вертикалните греди (сантрачи), използвани за изравняване на редове­те на зида. Общата дължина на вътрешната крепостна стена е около 300 м, дебелината и е между 1,5 и 2 м, а запазената и височина достига 3 м.

В оградената от вътрешната крепостна стена територия личат осно­ви на сгради вероятно с жилищни и стопански функции, а в югоизточ­ната част е запазено водохранилището на крепостта. То представлява помещение с шестоъгълна форма, като всяка от стените му е дълга 6 м и дебела 2 м. Сегашната дълбочина на водохранилището е 2,5 м, градежът му не се различава от градежа на крепостните стени, а от­вътре е измазано с дебела хидрофобна мазилка.

При сондажни проучвания в очертанията на крепостта са намерени археологически материали от предримската епоха, късната античност и средновековието, което показва, че на това място е имало живот в продължение почти на две хилядолетия. Крепостта обаче в сегашния и вид е построена през средновековието, а докога е съществувала, без археологически разкопки не може да се каже — най-вероятно тя е разрушена при падането на България под османско владичество.

Крепостта Мъглиж се намира на 6 км северно от днешния гр. Мъг­лиж, Хасковска област. До нея се отива по шосето за с. Селце — ми­нава се през м. Усте, рида Царево гумно, дола Аргелца и при каме­нистия рид Свинища на запад се виждат 200-метровите скали, върху които е крепостта. Интересни обекти за посещение са и паркът „Вари­те” с действащи тепавици, Мъглижкият манастир, Мъглижкият водо­пад (Скока, Големият скок) — 15-метров водопад на Стара река обявен за природна забележителност, алпийският заслон, край който са прокарани повече от 30 категоризирани алпийски маршрута, и др.