Град Брусарци е разположен на дватя бряга на река Нечинска бара /Гоговица/, приток на река Лом, върху първата и втората надзаливни тераси, на 100 м надморска височина, в подножието на склона на Поломскпя венец. Отстои на 28 км южно от Лом и на 36 км северозападно от гр.Монтана. Важна гара е на жп линиите за Видин, Лом. Мездра /респективно София/. През града преминават шосета за Лом и Монтана. В общината му влизат селата Дъбова махала, Киселево, Княжева махала, Смирненски /Луковица и Гайтанци/. Признат е за град през 1984 г.
В землището на Брусарци е разкрита огнеупорна глина – местностите Бошков дол, Манастирски, Кутешки дол. Това е така нареченият бял пясък.
Плодородните почви и двата микроязовира са благоприятно условие за развитие на растениевъдството. Вековни дъбови дървета напомнят за някогашните големи гори. В документи от 1564 г. се споменава за старото селище – сега до с. Гаговица – местностите Кутешки и Хайдушки дол. През 1840 г. било преместено на сегашното си място, където минавало старото главно шосе от Видин за София. По него минавала хазната за турските гарнизони. Селото било преместено, за да се спаси от чумата. Името му идва от брус – камък за точене на ножове, коси и др. Първоначално селото било малко и бързото му развитие се дължи на построената през 1913 г. жп линия от Мездра за Лом.Заселването се засилва след 1919 г. и особено сред 1923 г., когато бива построен и жп клон от Брусарци за Видин. През 1900 г. била построена фабрика за тухли, а след Първата световна война се построява тъкачна фабрика и работилница за кантари. През 1925-1926 г. се премества маслобойната фабрика “Рестма” от с. Дебелец в Брусарци.Край града се отглеждат зърнени култури, десертни лозя, овощия.Населението на Брусарци през 1934 г. възлиза на 1765, през 1985г е 2126 и през 1992 г. – 1880 жители.
Сред забележителностите на град Брусарци са Манастир “Св. Архангел Михаил” и Черква “Св. Параскева” (1917)