Град Велико Търново е разположен е върху предпланинските възвишения на Стара планина, наречени Търновски височини. С името на Велико Търново са свързани редица героични дела на българския народ в борбата му за свобода и независимост.
През 1185 (1187) г. в средновековния Търновград победило въстанието на българите начело с братята Петър и Асен срещу двувековния византийски поробител и градът станал столица на Втората българска държава.
Крепостта отворила тежките си порти през 1278 г., за да влезе с войските си ръководителят на първото в Европа антифеодално селско въстание пастирът Ивайло.
В столицата Търновград Патриарх Евтимий развивал активна книжовна дейност. Неговите последователи и ученици разнесли далеч зад границите на родината високите постижения на българската култура.
След тримесечна обсада на 17. VII. 1393 г. османските завоеватели превзели българската столица и я превърнали в пепелище. Но разрушенията и зверствата не могли да заличат спомена за свободната и могъща българска държава.
През петвековното османско иго във Велико Търново били организирани и избухнали редица въстания. С Велико Търново са свързани имената на Велчо Джамджията, Христо Иванов Големия, Христо Караминков, Иван Панов Семерджиев, Никола Кабакчиев и др.
Тук работили талантливи майстори строители, които създали прекрасни архитектурни произведения. Между тях е самоукият български архитект уста Колю Фичето — създател на неповторимите архитектурни паметници: ханът на х. Николи, къщата с маймунката, сградата на бившия турски конак и др. Скъпи за всеки българин са още и къщата, в която е живяла Венета —съпругата на Христо Ботев, родната къща на Петко Рачо Славейков и др.
На 7. VII. 1877 г. Велико Търново е освободен от османското иго. На 10. II. 1879 г. в сградата на 6ившия турски конак, строен от уста Колю Фичето, се събрало Учредителното събрание. То изработило и приело първата българска конституция, наречена Търновска по името на града.
Средновековният Търновград бил разположен на двата хълма Царевец и Трапезица. . Централно място заемала крепостта на хълма Царевец, който имал вид на полуостров. Върху отвесни скали над река Янтра са запазени части от български крепостни стени.Единственият достъп до крепостта представлява скална ивица. На нея се намирал главният вход.
На най-високото място на хълма Царевец ;се намира дворецът на българските патриарси. Той също представлява самостоятелен архитектурен комплекс, ограден с крепостни стени и бойни кули. Открити са основите на патриаршеската църква, жилищни и обществени сгради.
Хълмът Трапезица се намира на десния бряг на река Янтра северозападно от Царевец. Той също е естествена крепост, заобиколена от три страни от реката. Върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и бил свързан с Царевец чрез мост над река Янтра срещу църквата „Св. 40 мъченици”. Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега. При разкопки са разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти, запазени в тях, се вижда, че те са били богато украсени със стенописи и многоцветни мозайки, а подовете им — постлани с красиви керамични плочи. Стенописите са от майстори на Търновската живописна школа. Отвън църквите били украсени с разнообразни архитектурни форми.
В подножието на Царевец на левия бряг на Янтра се намира църквата „Св. 40 мъченици.” Тя е била построена, украсена и зографисана по заповед на Иван Асен II и посветена на голямата победа на българите при Клокотница на 22. III. 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII—XIV в. църквата била една от най-хубавите и най-богати църкви и се наричала Велика лавра. Във вътрешната си част църквата била богато зографисана, а отвън украсена с разноцветни четирилистни устиета и панички. Стенописите били работени от майстори от Търновската живописна школа. До наши дни в църквата „Св. 40 мъченици” са запазени три колони с надписи — Асенова, Омуртагова и колоната от Родосто — изключително ценни исторически извори. От същата школа са и стенописите в църквите „Св. Димитър” и „Св. Петър и Павел.”