Вършец е старо българско селище. Името му се свързва с топлия минерален извор -вряла вода – врещец и оттам – Вършец. Други извеждат името му от харман за вършеене – Вършец. Трети от многото околни планински върхове. Споменава се още в 1576 и 1607 година.
Селището е разположено в красива котловина, по двата бряга на Стара река /Ботуня/, на 394 м надморска височина, в подножието на вр. Тудорини кукли /1785 м/. Отстои на 22 км от Враца, 18 км от Берковица и 26 км от Лъкатник.
Най-главният селищнотворящ фактор тук са минералните извори. Това са Топлият -36,4°С, Хладкият – 32,6°С. Водите им са карбонатно-сулфатно-натриеви. За възникването на Вършец е допринесло и богатството на гори, пасища и дивеч по пл. Козница, на пъстърва в река Ботуня и плодородните почви. Вършец има приятен климат, защитен е от северните ветрове, зимата е мека, а лятото прохладно.
Населението на града расте както следва: 1880 г. – 1209 ж.. 1945 г. – 2624 ж. От 1964 г. получава градски права. През 1985 г. наброява 7413 ж.. а през 1992 г. – 7645 ж. Към общината му се числят селата Опанчевци, Долна Бяла речка, Горна Бяла речка, Клисурски манастир и др. От 1963 г. с Вършец се сля с. Заножене.
Вършец се развива като курортно и промишлено селище. От 1950 г. е обявен за национален курорт. Има условия за целогодишно използване. Разполага с 2500 легла в обществени заведения и 10 хил. легла в частни квартири. През 1939 г. е посетен от около 20 хил. души, през 1956 г. от 40 хил., през 1970 г. от 120 хил., а през периода 1990-1993 г. средногодишно към 250 хил. души.
Селското стопанство специализира във връзка със снабдяване на курорта с мляко, месо, яйца, ягоди, малини и др. Изходен пункт е за излети към в. Тудорини кукли, Клисурския манастир и Заноженския водопад. Сред забележителностите на Вършец са местността Водопада която се намира на около 5 км. от града,Общинският музей и Художествената галерия във Вършец.