Римският град Абритус е основан през средата на I в. от н. е. като военно селище (кастелум) на мястото на тракийски град, чието име засега не е известно. По-късно тук се заселват цивилни римски граждани, ветерани (войници, които, след като прекарвали повече от 20 години във войската, получавали земя в околностите на някой град), лавкаджии и търговци, занаятчии и други лица, придружаващи римските легиони.
В античната история Абритус е известен с голямото сражение между готи и римляни в 251 г., станало край града. В битката бил убит римският император Траян Деций (249—251 г.). На това място, наречено тогава „Форум на Семпроний”, а след смъртта на императора — „Жертвеник на Деций”, бяха намерени едно сребърно съкровище от 538 монети — най-късните от тях са от убития император, и едно златно съкровище от 30 златни монети, също от него.
В края на III в. е изградена крепостната стена на града, която го обкържава от четирите страни и обхваща около 140 декара площ. Изградена е от добре обработени каменни блокове с 31 кули и три порти — северна, южна и западна. Улиците са прави и се пресичат под прав ъгъл. В чертите на укрепения град живеели само прeвилегировани римски граждани и техните домашни роби. Останалите обитавали канабното селище край града — на изток от Абритус.
След готските нашествия през III в. Абритус преживял нов подем по времето на Константин Велики (306— 337 Неговите крепостни стени били заздравени през Времето на Юстиниан Велики (527—565 г.). В края на VI в. Абритус бива разрушен и опожарен, когато аварите масово нахлуват в сегашна Северна България.
По-късно през VIII—X в. върху неговите развалини възниква славяно-българското селище.Първите разкопки в Абритус започват през 1887 г. от академик Анани Явашев, състудент и съратник на братя Шкорпилови, който с откритите материали още през същата година урежда музейна сбирка в гимназията. Той продължава разкопките и през следващите години. Натрупва се много археологически материал и музеят вече се отделя в нова сграда. Досега са разкрити една голяма жилищна сграда — 80 на 41 м с перистилен двор и йонийска колонада, 200 м от северната крепостна стена с 8 кули и северната порта, 200 м от южната крепост с 5 кули и южната порта.
Крепостните стени, широки 2,50—3 м и високи в античността 12—15 м, са били запазени на голяма височина до идването на турците, след което Абритус се превръща в каменна кариера за общественото и частното строителство в Разград. Сега зидовете са запазени до 3 м, като някои са ограбени до античното ниво.