На 6 км северозападно от село Дорково, Пазарджишко, в западно-родопския дял Каркария са разположени руините на една от най-забележителните родопски крепости. В съвременната литература тя е известна повече под името Цепина, но съвсем основателно някои автори считат, че това име идва от гръцкото изписване на името Чепино. Действително в гръцкия език липсва буква за славянския звук „ч” и когато този звук трябва да се предаде в гръцки текстове, това става с буквата „ц”. Така че правилното наименование на тази голяма родопска крепост трябва да бъде Чепина или Чепино.
Върхът, върху който е построена Чепина, от изток е ограден от Метошкото дере, на север — от Каркарийското дере, а на запад — от Костин дол. Единствено достъпен е от юг, където се е намирало средновековното българско селище.
Крепостната стена огражда площ около 25 дка с форма на неправилен четириъгълник и има дължина 640 м. Тя е изградена от местен ломен камък, споен с бял хоросан, и е запазена на места до 5—6 метра, а дебелината и е 3,2 м. Входът на крепостта се е намирал в югоизточния и ъгъл.
В оградената от крепостните стени територия върху най-високата и част се е издигала цитаделата, която е обхващала площ 1500 м 2. Зидовете и са запазени на височина от 1,6 до 2,5 м над терена. Това е било укреплението за последна защита, включващо жилищноотбранителна кула, няколко жилищни постройки и черква.
Разполагането на крепостите на труднодостъпни скалисти върхове, които обикновено са безводни, поставя пред техните създатели един много важен въпрос — как да се осигури водоснабдяването им? От решаването на този въпрос до голяма степен е зависела възможността за продължителна отбрана при обсада.
Най-разпространеният начин за водоснабдяване през средновековието е бил чрез изграждане на водохранилища. Това е ставало по два начина. При първия чрез каменна зидария се е оформяла едноделна или двуделна камера със сводово покритие, полувкопана в земята. Зидарията е покрита с един или два пласта хидрофобна мазилка. Разновидност на тези водохранилища са басейните, устройвани в приземните етажи на крепостните кули или на сгради с друго предназначение. При втория начин водохранилищата направо са издълбавани в твърдата скална основа, върху която е построена крепостта. Размерите и броят на водохранилищата в дадена крепост са зависели както от нуждите и, така и от условията за тяхното изграждане.
В Цепина са открити досега четири водохранилища от първия тип, като две от тях имат значителни размери. Те са вкопани в земята на дълбочина 8—9 м, а облицовъчната им зидария е подсилена с контрафорси.
Археологическите разкопки в Чепина се водят твърде отдавна. До наши дни изцяло са разкопани феодалният замък, водохранилищата, две късносредновековни черкви, базилика и част от тракийско поселище. Находките показват, че крепостта е била построена вероятно още в късноантичната епоха на мястото на стара тракийска крепост и непрекъснато е поправяна, укрепвана и достроявана — разрушения са причинявали както природните стихии, така и честите военни действия. Чепина е съществувала и функционирала през цялото средновековие и е играла важна роля във войните между България и Византия . Нерядко успехът или неуспехът на обсадата на Чепина са решавали въоръжения конфликт между двата вечни съперника на Балканите през средновековието.
Чепина се споменава като голяма и силна крепост във връзка с назначаването на деспот Алексий Слав за неин управител по времето на цар Калоян. Събитието трябва да се отнесе след битката при Андрианопол през 1205 г.
През 1246 г. Георги Акрополит разказва, че след смъртта на българския цар Калиман византийският император Йоан Ватаци завладял вероломно големите крепости Чепина и Петрич . Осем години по-късно българският цар Михаил II Асен си възвръща властта над Чепина.
Теодор Ласкарис, дошъл на власт след Йоан Ватаци, предприел внезапно настъпление в Родопите и превзел някои български крепости, но при Чепина обсадата се затегнала. Българският гарнизон се защищавал яростно и нанесъл голямо поражение на византийската армия, която се разбягала, изоставяйки целия си обоз и по-голямата част от конете. На следващата година император Теодор Ласкарис отново предприел поход срещу Чепина, която той характеризира като „най-укрепена, най-недостъпна, съвършено непревзимаема…”. За този поход Георги Акрополит пише: „Вдигна цялата войска от Адрианопол (Одрин), нареди да се съберат отвсякъде от македонските земи (Източна Тракия) извънредно много коли — едни, за да возят машините и стенобойните уреди, а други да прекарат припасите на войската, и заповяда да бъдат събрани безбройно много мъже пехотинци, стрелци, боздуганоносци.” Но несполуките преследвали византийците. Внезапна сурова зима връхлетяла и причинила тежки загуби на византийската армия.
Чепина се споменава и в събития около 1323 г., когато българският владетел Михаил Шишман предприел настъпление в Южна България с цел да си възвърне отнетите от византийците територии през 1322 г. след смъртта на цар Георги Тертер II. За стратег на Чепина и Петрич по това време бил назначен византийският пълководец Георги Вриенит, който имал на разположение голям гарнизон, за да се отбранява, както пише Йоан Кантакузин, „от нападащите го пловдивчани”, но всичко било напразно. След мощни атаки в направление на Одрин Михаил Асен успял да разбие основните сили на византийците и да си възвърне севернородопските крепости.
След смъртта на Михаил Шишман Чепина, изглежда, пак е била завладяна от византийците. Към 1344 г. пак според сведение на византийския император Йоан Кантакузин в крепостите Чепина и Петрич имало над 1000 „твърде храбри конници и много пехота”, които били на страната на противника му Алексей Апокавк.
В същото време при Алексей Апокавк пристигнал пратеник на българския цар Иван Александър, който срещу военна помощ за Апокавк поискал да получи девет севернородопски крепости, между които и Чепина. Алексей Апокавк се съгласил и така Чепина отново станала българско владение.
Чепина дочакала идването на османските нашественици в пределите на България и ако се вярва на някои местни легенди, оказала яростна съпротива на османските завоеватели. След завладяването и тя вероятно е била напусната от жителите и, които се заселили в открити села в долината на река Мътница.
Село Дорково се намира на 7 км от гр. Ракитово и на 14 км от Велинград, Пазарджишко. Крепостта Чепина отстои на 6 км северозападно от селото. До нея се отива по асфалтов път, завършващ при едноименната хижа в подножието на крепостта. В околностите на крепостта може да бъде посетена историческата местност Леска бивак.