Възникването на град Мизия през 1970 г. се дължи на промишленото строителство на големия целулозен завод. От сливането на с. Букьовци /от 1964 г. селище от градски гип/, разположено на двата бряга на река Скът и с. Гложене по левия бряг на река Огоста, се създаде новият град със старото историческо областно име Мизия. Лежи на 30-40 м надморска височина. При сливането на двете селище са имали заедно почти 9 хил. жители. С отделяне на Гложене в самостоятелно село през 1978 г. град Мизия наброява през 1985 г. -5137 души, а през 1992 г. – 4583 души. Градът отстои на 12 км от град Оряхово.
След Освобождението Букьовци е било богато село с 1621 жители /1880 г./. Оживление в икономическото развитие настъпило, след като то станало гара на теснопътната жп линия от Червен бряг за Оряхово. Възникват и няколко промишлени предприятия – мелници,маслобойни и занаятчийски работилници. Целулозният завоя е построен на базата на сламата като ценна суровина.
В землището на града се отглеждат зърнени храни, слънчоглед, грозде и др.