Южно от Асеновград красивото дефиле на Чепеларска река отвежда до два от най-интересните средновековни обекта в нашата страна — Бачковски манастир и Асеновата крепост. . Славата на тези два паметника се дължи на оригиналната им архитектура, богатите фрески и събитията, свързани пряко с българската средновековна история и култура.
Според запазения устав Бачковски манастир е основан в 1033 г. от братята грузинци Григорий и Абазий Бакуриани. Те заемали високи постове в западните военни гарнизони на византийската империя. Манастирът е изграден на висока поляна на десния бряг на Чепеларска река— 11 км от Асеновград (Станимака). Представлява многообразен архитектурен ансамбъл, ограден с високи стени, които му придават изглед на средновековен феодален замък. Особено място в ансамбъла заема църквата „Св. Троица”, разположена в центъра на манастирския двор. Тя е изградена през 1604 г., а зографисана в 1643 г. Нейните основи лежат върху опожарената стара манастирска църква от времето на бакуриановото строителство. Характерни са планът на сградата, който възприел елементи от конструктивния план на старата църква, и иконостасът с многобройните икони от XVIII—-XIX в. В храма се съхранява т. нар. чудотворна икона с грузински надпис, а в притвора и са изобразени библейски сцени. Непосредствено до храма „Св Троица” е запазена двуетажната сграда на църквата “Св. Архангели” , строена през XIV в. и оцеляла от по-късните пожари. Изписването на долния етаж е дело на видния български възрожденски художник Захари Зограф, а на втория етаж, който е същинският храм, се съхранява старинната икона на св. Архангели, синхронична с изграждането на църквата.
Творби на Захари Зограф са и фреските в малкия “Св. Николай” , разположен в южния двор на манастира. В нейното открито преддверие е представена прочутата композиция на страшния съд и редица библейски сцени, рисувани от 1839 до 1841 г. Тук е и автопортретът на прочутия художник живописец.
Единственият най-стар и най-ценен архитектурен паметник, запазен през вековете, е църквата костница. Тя е разположена на стръмния планински скат на около 400 м източно от главния вход на манастира. Бачковската костница е двуетажна постройка с преддверие от западната страна. Иззидана е от бял бигор и тухли, с външни засводени арки. Горният етаж представлява същинска църква, а долният е всъщност параклис с абсида, в който има 14 гробници. Славата на Бачковската костница се дължи на нейните стенописи, които имат всемирно значение. В една композиция в абсидата е запазен най-добре образът на Богородица. Той излъчва очарование като действителен образ на майка. В горния етаж стенописите са значително повредени. Могат да се разчетат композициите Богородица с архангелите, причастието на апостолите и др. Автор на живопистта е Йоан Ивероиулец. В преддверието е запазен стенопис с образа на българския цар Иван Александър, рисуван в цял ръст като ктитор на манастира от XIV в. По своята Свежест на тоновете старите стенописи в Бачковската костница напомнят епохата на византийския ренесанс от XI—XII в.
В преустроеното северно крило на манастира се помещава музейната сбирка, чиито експонати са сързани с неговото близко и далечно минало като религиозен и духовен център. Показани са старинни икони и кръстове , църковна утвар, мощехранителници, дискоси и др.