Къщата на Аргир Куюмджиоглу е забележителен образец на българската възрожденска архитектура. Тя е един от най-популярните и най-посещаваните обекти в старинен Пловдив. Къщата е разположена в дъното на богато озеленен двор.
Куюмджиевата къща е блестящ представител и пловдивската симетрична къща. Тя разкрива умения на майстора строител да използува даденостите на терена и да прилага творчески основните принципи на симетричната схема. Той е един от малкото известни по име майстори — Хаджи Георги — строител и на други къщи в стария Пловдив. Талантът и находчивостта на самоук архитект са му позволили да постигне изключителна динамика в решението на фасадите и силно монументално въздействие. Това се вижда особено сполучливо в източната фасада, където вертикалните еркерни отстъпи на етажите са съчетани с хоризонтално трионообразно изнасяне напред.
Главната фасада към двора е решена симетрични е акцентирана с портик, подпрян на пет колони. Стрехите на челната фасада са оформени в три кобилици съответно над трите крила на къщата и заедно с овалното изнасяне на централния ризалит допринасят за допълнителното динамизиране на фасадата. Обогатена е от прозорците, украсени с комбинирани кобилични корнизи и профилирани дървени капаци, които завършват с богата полихромна стенописна украса, в коя смело е използуван черният цвят и въпреки това е получено общо жизнерадостно звучене. Сегашното стенописване представлява реконструкция по данни от оригиналното изписване, силно повредено от времето.
Покритият с каменни плочи портик въвежда в просторен хайет. По неговата надлъжна ос са разположени четири стаи. По напречната му ос в отделно помещение е стълбището за горния етаж, а срещу него е подходът към южното крило, където са стопанската и сервизната част. Таванът на хайета има централно поле със слънце, изградено от островърхи листа, смокини и цветове. Всички дървени елементи и детайли на етажа са профилирани и резбовани. Стаите имат дърворезбовани тавани с най-разнообразни геометрични орнаменти.
Особено представителен е салонът на горния етаж, заемащ цялата ширина на сградата. В централната част са разположени и вратите на стаите и стълбището, обхванати от обща дървена, богато профилирана рамка. Над стълбището е естрадата за музикантите, отделена с дървен парапет. Решението на тавана на хайета пищно. Средната му елипсовидна част е повдигната спрямо страничните плоскости. В центъра е слънцето, изградено от концентрични редове от лъчи и клонки. Преходът между централната и страничната плоскост е осъществен чрез измазан и богато изписан холкел. Сега интериорът на тази изключителна сграда е приел експозицията на Етнографския музей на Пловдив един от най-богатите в страната.