Град Провадия е разположен край Провадийска река, в южната част на Провадийския пролом през Провадийското плато, на 30 м надморска височина, на 47 км от Варна. На 6 км югоизточно от града край гара Мирово е важното у нас находище на каменна сол с дебелина 3900 метра, отложена през късния перм. Открита е през 1926 г. Солен разтвор от находището по тръбопровод се пренася до химическия комбинат в гр.Девня. Провадия е гара на първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна. Шосеен кръстопът е с връзки гъм Варна, Девня, Шумен, Тервел, Долен чифлик, Айтос и др. Провадия е наследник на антично селище, възникнало през V век като византийска крепост и на средновековния български град-крепост Овеч. Византийският историк Георги Акрополит, както и поетът Мауел Фил /от 1305 г./ го наричат Проват, което означава овца, тоест от българското име Овеч или Овечград. Арабският географ Идриси го отбелязва с името Бурфанто. От гръцкото Проват е дошло сегашното име Провадия. Турците наричат града Първада и Правадъ.
Старият безистен, хамами и джамия напомнят за времето, когато в града процъфтяват занаятите и търговията, когато идват тук търговци от Дубровник и Армения. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Търново ,Преслав, Червен, Дръстър, Средец. и др.
Много десетилетия тук се изработват прочутите пеещи каруци – над 3000 годишно в началото на XX век. Това са пеещите каруци на писателя Йордан Йовков. След Освобождението в града се отварят мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил. Пазар е и панаирен център на обширна селскостопанска околност. Около Връбница се провеждал Сюютпанаир.
След Втората световна война започва бързо промишлено развитие. Тук са текстилният комбинат за производство на ленени платове, Заводът за готварска сол и разсол, Масленоекстрационният завод, заводът за химическо машиностроене, завод “Овеч” за подвижни работилници и гаражни оборудвания, филиал към химическия комбинат в Девня цех към завод “Елпром” – Варна – за електроуреди, дървопреработвателен завод.
През 1880 г. градът наброява 4700 души, през 1926 г. – 7550, 1934 г. – 7905, 1946 г. -8728,1956 г. – 12 463, 1965 г. – 13 826,1975 г. – 15 166,1985 г. – 15 759 и през 1992 г. – 15 243 души.
От 1849 г. е открито светско училище с пръв учител Р. И. Блъсков. Църквата “Св. Никола” е построена през 1844 г. Часовниковата кула и Ламбовата къща, са кътче от стария град. Освен градския музей, музейна експозиция има в къщата на Светослав Обретенов. Между историческите забележителности на Провадия са останките от средновековната крепост Проват /Овеч/ с Ташхисар /Калето/, Табиите, дяволската пътека, Калугерските дупки, трите църкви.
Провадийските бани имат солена и сярна вода. Лекуват редица болести. В Провадийското дефиле е и Венчанското кале.
Край града е паркът Пролет. За живописните околности на града пише немският пътешественик Мартин Грюнеберг през 1582 г. – “Мисля, че на света няма по-чудесно място от това”, Виктор Тепляков, кореспондент на руската армия през 1829 г., очарован от разположението на града, го сравнява с романтичния средновековен град Пятигорск “Забележително място”, “Град с изглед твърде хубав” се четат като възхвали на пътешественици от XVI и XVII век, а Евлия Челеби през 1651 г. го определя като “Безподобен град”
Забележителности около град Провадия
Църквата “Св. Никола” – построена през 1844 г
Ламбовата къща
Художествената галерия
Къщата на Светослав Обретенов
Средновековната крепост Проват /Овеч/
Калугерските дупки
Часовниковата кула (XVI-XVII век)
Венчанското кале