Плиска! С това славянско име прабългарите нарекли първата столица на новата държава. В полето, недалеч от внушителните скали на Мадара, заживял град. Има две старинни доказателства за началото.
Първото. „Онь съзыда и Плюска град…” Така е отбелязано в апокрифното сказание „Видение Исаево”. „Онь Испорь…” — че хан Аспарух е първият повелител на славяно-българската държава и основател на нейната престолнина.
Второ. Преди години край село Цар Крум бе намерена каменна колона. На нея е издялан безценен старобългарски писмен паметник.
„Хан ювиги Омуртаг в земята, гдето се е родил, е от Бога владетел. Оставайки в стана Плиска, направи аул на река Туча и премести войската си срещу гърците и славяните, направи изкусно мост на Туча заедно с аула и постави в него четири стълба, върху стълбовете два лъва. Бог удостои поставения от Бога владетел, като тъпче с крака императора, докато тече Туча и докато . .. като владее над многобройните българи и подчинява своите врагове, радостен и весел да живее сто години. Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем, а по гръцки петнадесети индиктион.”
Така научаваме, че хан Омуртаг, като живеел постоянно в своя „кампос” — лагер, построил забележителен аул на река Тича. полагайки основите на бъдещата българска столица Преслав в лето 821-во.
За Плиска говорят и някои византийски летописци, имали по един или друг повод допир с българската държава — Лъв Дякон, Кедрип, Зонара, императорската дъщеря Ана Комиина.
Плиска отстъпил първенството, когато Симеон I пренесъл блясъка на столицата в Преслав.
И през периода на Втората българска държава Плиска живяла като значително селище, а сетне от нея останали руини, забулени и от историята, и от плътен пласт пръст.
През 1899 г. директорът на руския археологически институт в Цариград Т. Успенски заедно с първия археолог по нашите земи К. Шкорпил се заловили да открият за света Плиска град.
Подновени през 1930 г., после едва след 1944 г., разкопките продължават и сега.
Престолните градове обикновено са се застроявали на трудни за достъп места, с естествени природни укрепления. Но прабългарите нарушили това правило. Плиска град бил съзидан върху старославянско селище и сред равнината. Може би за да има простор за страшната Аспарухова конница . ..
Първото е землено — ров и насип. Ровът личи и сега. Той е определял и площта на столицата — 23 км2. Това е Външният град, където изглежда, е била настанена многобройна войска, а наоколо е имало обширни защитени пасища за конете.
Зидовете от дялан камък, споен от хоросан и счукана тухла, в централната част на Външния град, ограждат Вътрешната крепост — около половин квадратен километър. Археолозите откриха, че на всеки неин ъгъл имало по една кръгла кула; а на всяка стена — по две петоъгълни кули и по една порта. Те твърдят, че парадна е била източната, защото от нея широка алея води към Големия дворец, Тронната палата на Плиска. Предполага се, че Портата е имала яки двойни врати — едната падаща (катаракта), и другата — тежко кована двукрила.
Така се стига до Третия крепостен пояс — здрава тухлена стена. Нейното предназначение е било да защити Малкия дворец, храмовете, държавните сгради, баните, казармите.
Големият дворец с Тронната палата е бил великолепен с аркадите, колоните, капителите, с обширните си зали и коридори. Това е било двуетажна сграда, вероятно с широка стълба и красиви чардаци.
Разкопките разкриха под основите на Големия дворен още по-стара и обширна постройка, с по две стражеви кули на източната и западната и страна. Този дворец е бил величествен, но изпепелен от стихиен пожар. Върху него е била изградена Тронната палата. Академик Кр. Миятев изказва мнение, че по-старата голяма сграда е забележителният дворец на хан Крум, похитен и плячкосан от император Никифор I през 811 г., заплатил няколко дни по-късно това варварско нашествие с разгрома на войските си и своята гибел.
В третия крепостен пояс най-внушителен е Малкият дворец. За неговата архитектура и изящество, за уюта, който е трябвало да създаде за своите властелини, напомнят откритите разкопки, колоните от мрамор, капителите и пр.
Плиска е имала тайни входове и изходи. И при нужда по тях е трябвало да бягат застрашените. Във Вътрешния град са открити три такива входа. Едно тайно подземие е водело от Малкия дворец до Крумовия дворец. Друго — пак от Малкия дворец чак до Външния град.
Развалините на дворците, тъмният вход на подземието от Малкия дворец към Вътрешната крепост, основите на един кръгъл басейн, баня с въздушно отопление (хипокауст), водохранилище, комплекс от стопански сгради, болярското жилище всичко това вълнува посетителя и го въвежда в столицата от преди хилядолетие. Принос към нашата древна култура е и Голямата базилика — християнска църква с размери 100 на 30 м, свързана с покръстването на българите.
Националният археологически резерват, разкопките и музеят в Плиска разгръщат началните страници на нашата тринадесетвековна история.