Град Пловдив е разположен в средата на Горнотракийската низина, на двата бряга на р. Марица, при 160 м надморска височина Отстои на половината път между София /156 км/ и Одрин, на 58 км от Карлово на 19 км от Асеновград, на 80 км от Хасково.
Природните условия са благоприятствали създаването на това място на селище още в дълбока древност – топлата и плодородна Горнотракийска низина, богато напоявана от р. Марица и притоците й, важното кръстовище на пътища, свързвали древния Изток с възраждаща се Европа, Балтийските земи със Средиземноморието, Черноморието, Адриатика. Пътищата от проходите на Родопите, Стара планина и Средна гора се събират тук като във фокус при естествените за древността крепости – тепетата. Тук около трите източни хълма траките основали селище Евмолпиас. Според легендата името се дава от Евмолп, мъж на красивата нимфа Родена. По-късно траките го наричат с името Пулпудева. През 342 г. пр. н. е. Филип II Македонски създал тук град и го нарекъл на своето име Гилипополис /филиповград/. При нашествието на келтите, той бил разрушен. През I век паднал под римска власт и получил ново име – Тримонциум /Трихълмие/, защото заемал терена около трите тепета. През целия период на римското владичество градът бил наричан от античните автори “Най-голям и най-красив, най-блестящият град на Тракия”. Укрепен бил с ров и две крепостни стени. След 395 г. при разпадането на Римската империя -гадът влязъл във Византия. Император Юстиниян /527-565 г./ го превърнал в стратегическа крепост в близост до северната граница на Византия. За периода от VII до XIV в. градът минава 15 пъти от византийски в български ръце. В пределите на славянобългарската държава носил името Пловдин, Плъвдив и Плъвдин. В 1364 г. Пловдив бил завзет от турците и бил наречен Филибе /от филипополис/. Загубил стратегическото си значение и се развива като занаятчийски, търговски и пристанищен град на р. Марица на обширна плодородна област.
Към края на XVIII и началото на XIX в. много българи от Средногорието Копривщица, Панагюрище, Карлово и др./ и от Родопите /Чепеларе, Райково, Устово, Момчиловци/ се заселват в Пловдив. Будните планинци се занимават със занаяти и търговия и материалното им замогване дава възможности Пловдив да израсне като важен възрожденски град, : красиви къщи, дюкяни, ханове, бани. Процъфтява търговията с вълна, коприна, памук,ориз.
Построяването на жп линията Цариград-Пловдив-Белово в 1873 г. подпомага още повече икономическото издигане на града. Заедно с това той става важен възрожденски културен център. Христо Г. Данов открива своята известна книжарница, последвана от тези във Велес и Русчук. Народополезна дейност развиват тук Найден Геров, братя Търпеви , в които идва няколко пъти Васил Левски. През 1870 г. тук се създава революционен комитет. С Пловдив са свързани Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Захари Зограф. Пловдив е освободен от турско иго на 5 /17/ януари 1878 г. от войските на генерал Гурко.
След Берлинския конгрес Пловдив става столица на Източна Румелия. Закипява богат обществен и културен живот. Известно време тук живеят и работят Иван Вазов, Константин Величков, Захари Стоянов. През септември 1885 г. става съединението между Княжество България и Източна Румелия – васална на Турция област. По време на Освобождението Пловдив е най-голям български град с 33 442 ж., а София тогава има 20 500 ж. По-големи от столицата тогава са още Русе, Варна и Шумен. Бързото израстване и развитие на София оставя Пловдив на второ място, което заема и сега. През 1934 г. жителите му са 99 583, през 1985 г. нараства на 342 050. През преброяването от 1992 г. има 340 510 жители.
Пловдив е прочут търговски център в национален и международен мащаб. Тук е седалището на единствения у нас международен мострен панаир – пролетен и есенен в 1892 г. тук се открива първото Пловдивско изложение. За нуждите на панаира по левия бряг на Марица е построено специално панаирно градче. Неговата площ постоянно сеувеличава. Участват повече от 50 страни, с голям брой фирми. От няколко години функционира безмитна свободна зона.
Пловдив е първокласен транспортен възел. От тук излизат жп линии за София Свиленград-Цариград, Бургас, Карлово, Панагюрище, Асеновград през гара Крумово и за Пещера през гара Стамболийски Кричим/.
В Пловдив има голям брой научни и културни институти, които го издигат като втори в страната след София. Утвърди се и като втори университетски град. Освен пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, тук са Медицински,Селскостопански,Машиноелектротехнически, Музикален педагогически и за хранителна промишленост интитути.
В града на Марица има драматичен, оперен, куклен театри, симфоничен оркестър, художествена галерия, няколко музея, радиопредавателни станции, телевизионен център и др.
Старият Пловдив около Трихълмието е обявен за музей. Днес Пловдив е древен и обновен със старинните си къщи, музеи, паметници, които внимателно се възстановяват и поддържат. Градът е получил международно признание за оригиналното поддържане не своето архитектурно наследство.
Между пловдивските музеи на първо място е археологическият, който по своите сбирк и експонати е втори след софийския в страната. Показана е културата на траки, гърци,римляни и на българското средновековие. В нумизматичния отдел се пазят находки от златни, сребърни, медни и бронзови монети, както и десетки хиляди единични екземпляри. Тук е изложено известното в цял свят Панагюрско златно съкровище.
Етнографският музей е уреден във възрожденската къща на Аргир Куюмджиоглу, който е архитектурен паметник от 1847 г. Устроени са отдели за селскостопански съоръжения, народни носии и тъкани, музикални инструменти и др. Подбрани и изложени са разнообразни етнографски материали от Тракия, Средногорието и Родопите. Трети голям музей е на Възраждането, както и на национално-освободителните борби. Голям интерес предизвикват още Природонаучен и музеен кът на френския поет Ламартин в къщата, която той е обитавал през 1840 г.
Пловдив е богат на археологически, архитектурни и исторически паметници. Част от тях са съсредоточени на Трихълмието – Небеттепе, Тиксимтепе и Джамбазтепе в центъра на града. Друга част са при северния вход на тунела/под тепетата/. Архитектурни ансамбли от стари сгради и отделни постройки са обединени в архитектурен резерват “Старинен Пловдив”. Интересни са “Св. Константин и Елена”, “Св. Богородица” и “Св. Марина”. На най-високото тепе – Бунарджика, са паметниците на руските освободители и на съветската армия “Альоша”.
От римската епоха са разкрити части от стадион от II век, крепостни стени, римски водопровод, а до южния вход на крепостта е римски амфитеатър /по южните склонове на Джамбазтепе/. На централния площад, между хотел “Тримонциум” и централната поща са открити части от някогашния римски форум. Наблизо бе възстановен паметникът на Гюро Михайлов.
Старият град се благоустроява, като се използват благоприятните природни предпоставки – тепетата от групата Тримонциум – Джамбаз 190 м надморска височина, Тексим 190 м надморска височина, Небет 203 м надморска височина, както и единичните тепета – Бунарджика 234 м надморска височина, Младежкия /Джендем тепе/ 283 м надморска височина., Сахат тепе /Часовниковото/ 212 м надморска височина и “изчезналото” Марково тепе, на което сиенитните скали са иззети за павиране на улични настилки.
Градска магистрала с тунел минава под Трихълмието и по мост над р. Марица стига до Панаирното градче. По двата бряга на река Марица са прокарани красиви крайбрежни булеварди с много нови жилищни комплекси, хотели, паркове, стадиони, летни театри, гребна база с трасе 6 км.
Пловдивчани прекарват седмичната си почивка в парк Родопи. Той обхваща площ от 23 хил. декара.