Петропавловски манастир на 6 км североизточно от Велико Търново и на 3 км от Лясковец се издига Петропавловският манастир. Той е разположен живописно върху висока и непристъпна скала на Арбанашкото бърдо. Гледан от Лясковец, Петропавловски манастир наподобява величествен средновековен замък. А когато човек застане до него, пред погледа му се открива прелестна околност и широк хоризонт. Този хоризонт обхваща двадесетина села и се губи далеч към Еленския балкан и възвишенията на Дунавската равнина.
Историята на Петропавловски манастир започва от годините на Втората българска държава, но до нас не са достигнали никакви документи или веществени паметници, които да хвърлят светлина върху основаването му и по-сетнешната му многовековна история. Всичко, което се знае за него, почива върху устни разкази и предания. Известно е само, че първият български игумен в манастира е бил Максим Райкович (1838 г.)
През годините на мрачното турско робство Петропавловски манастир няколко пъти става средище на революционна дейност. През 1700 г. под предводителството на Стоян, син на вдовицата Мара от Велико Търново и Мирчо войвода се подготвя въстание, като събиранията на съзаклятниците ставали в манастира. На 25 април същата година посветените в съзаклятието идват тук и потеглят начело с игумена Софроний на борба против османския поробител. На 28 юли 1856 г пак тук под ръководството на Николй Филипов (капитан дядо Никола) вдигнали оръжие 13 пламенни борци. Шест години по-късно пак в манастира се събрала на 15 юни 1862г. по-многобройна дружина (70 души), водена от хаджи Ставри Но и този път борбата била безуспешна. Манастирът напълно запустял, тъй като турците изловили всички монаси и ги затворили, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф били изпратени на заточение в Диарбекир.
През следващите революционни години Петропавловски манастир става убежище на апостолите от Търновския революционен окръг. Тук са се срещали Васил Левски, отец Матей Преображенски, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров и др.
През 1874 г. в манастира е било открито първото духовно училище, което продължило своята дейност и след Освобождението до 1895 г.
След Освобождението Славянският благотворителен комитет уредил в манастира сиропиталище за пострадалите от турските зверства по време на Руско-турската война (1877—1878 г.) с управител Добри Войников.
През 1893 г. тук е бил затворен митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), жертва на Стамболовия режим.