Град Раковски е разположен в Горнотракийската низина, по-точно в североизточната част на Пазарджишко-Пловдивското поле, на 150 м надморска височина, край река Сребра,приток на Карадере от поречието на Марица, на 25 км североизточно от Пловдив. Най-близката жп гара е Белозем, на 12 км от гр. Раковски. Обявен е за нов град през 1965 г. на името на Георги Сава Раковски, след сливането на селата Генерал Николаево /до 1934 г. Калъкчии/, Секирово и Парчевич /Алифаково до 1934 г. и Антраниково до 1943 г./.
През 1975 г. гр. Раковски е наброявал 14 799 души, през 1985 г. – 16 441 души и през 1992 г. – 15 805 души. Жителите на града са главно българи-католици, потомци на павликяни, дошли от Мала Азия. За това подсещат трите католически църкви. В миналото е имало над сто лица с духовно католическо образование, между които завършили ватиканския католически университет.
Застъпена е разнообразна промишленост – стоманолеярен завод, предприятия за капачки за буркани, мебели, дамска и мъжка конфекция, юргани, метални конструкции, дървообработващи машини, детайли за трактори, стъклопласти, брашно, консерви, тухли и други.
Плодородните почви и поливното земеделие в околностите на гр. Раковски се използват пълноценно за отглеждане на зърнени и технически култури. Застъпени са лозарството и овощарството. Има разсадник, лозов маточник, оранжерии /240 декара/, сушилни за отглеждания тук тютюн , опитно поле на Почвения институт, животновъдни ферми с месо-млечна насоченост /говеда, овце и свине/. Има площадка за изстрелване на ракети срещу градоносни облаци.
Селището е силно пострадало по време на Чирпанското земетресение през 1928 г. Край града има селищна могила, останки от антични селища, от които са извадени плочки на тракийския конник, и сребърни римски монети от II -III век.