Маноиловската пещера

Маноиловската пещера е най-големият подземен бисер на Дъбрашкия кар­стов район в Родопите. Тя е втората по дължина пещерна система в Рило-Родопския масив и се нарежда на 16-то място между най-дългите бъл­гарски пещери. Легенда свързва име­то и със средновековния отшелник Маноил. В нея се криели и хайдути. Тя не е пощадена от местните иманяри.

Маноиловската пещера е разположена на десния долинен склон на река Рибновско дере, при надморска височина 1182 м, в основата на висок 22 м скален венец.

Първите изследователи на пещера­та са пещерняците П. Берон, С. Пен­чев и С. Андреев, които през 1960 и 1971 г. са успели да проникнат на 1026 м в утробата на пещерата. По-късно (1975—1978 г.) пещерата е из­следвана комплексно по време на 10 пещерни експедиции, в които уча­ствуват студенти — географи и гео­лози, от СУ „Климент Охридски”. Под ръководството на П. Стефанов са направени план, надлъжни и напреч­ни профили и са проведени комплекс­ни спелеоложки изследвания.

Входът на Маноиловската пещера е отворен на север. Той има размери 7,5 на 2,5 мие разположен на 4,3 м над леглото на Рибновско дере. Пещерата е двуетажна. Етажите и се разклоняват на 300 м от входа. Общата и дължина е 2016 м. Тя е низходяща, с обща денивелация 112 м. Дължината на горния, предимно сух етаж, е 1229 м, с денивелация от входа 60 м.

По долния стаж на Маноиловска­та пещера текат води на р. Рибнов­ско дере, които близо до с. Рибново се появяват на земната повърхност като малки карстови извори . Дължината на подземния път на реката е вероятно 4500 м с денивелация 202 м.

Водният етаж на пещерата предста­влява каскада от коридори, малки зали, 7 прага и водопади, произхо­дът на които е тясно свързан с нерав­номерната ерозионна и корозионна дейност на подземната река, проя­вена в редуващи се мрамори с тън­ки прослойки от шисти и гнайси.

Преддверието на Маноиловската пещера е сухо. След стеснение в юго­западния му край се навлиза във вод­ната част на пещерата. Там се дола­вя шума на подземната река. Регресивната ерозия на тази река на места е подкопала и некарбонатни прослойки — гнайси и др. Голяма­та скорост на реката благоприятствува активната речна ерозия. То­ва личи в шистите, където тя е издълбала улеи. Водният етаж на пещера­та има типичен корозионно-ерозионен произход.

На 90 м от входа реката е обра­зувала първия си трудно проходим водопад, висок 4,2 м. На Около 15 м от този водопад следва вторият во­допад, който е висок 2 м и е лесно проходим. Северно от водопада съ­ществува трудно проходимо разкло­нение на пещерата. На 40 м след втория водопад реката се губи, за­това пътят продължава по суха, сил­но криволичеща галерия, чиито та­ван на места толкова се понижава, че трябва да се лази. Отново се из­лиза на реката. Пред нас се изпречва висок 5,5 м трудно проходим во­допад. След него на около 60 м на ля­вата стена се очертава входът на гор­ния, сухия етаж на Маноиловската пещера. Четвъртият водопад е на 80 м от третия и е висок 3 м. Преди то­зи водопад се върви по тясна, силно криволичеща галерия на Тезей, дъ­ното на която е покрито с фин прах. В края на тази галерия отново се чува шумът на подземната река.

След нови 35 м се достига до пе­тия водопад, висок 1,5 м. До края на достъпната част на водната галерия подземната река се пени по няколко прага и два водопада. Краят и пред­ставлява малка зала, носеща името Щастие. След залата подземният път на реката е недостъпен. Тя се появя­ва отново на повърхността като три карстови извори южно от с. Рибно­во.

Сухият етаж на Маноиловската пещера започва с галерията на при­лепите, където ви посреща своеобраз­ния шум на летящи прилепи и не­приятния мириз на прилепното гуано. Отначало галерията има североизток-югозападна посока. След няколко криволици се стига до зала, богато украсена с искрящи сталактити, сталагмити и колони, които се оглеждат в малко езеро.

Следващата зала носи името Друж­ба. Характерна е с откъртените от та­вана големи и малки скални блокове. В южния край на тази зала се намира най-голямото стеснение в пещерата. След много трудно лазене се достига сух, отвесен водопад, висок 7,5 м. Преодоляването му е невъзможно без алпийска техника. След водопада су­хата галерия е забележителна с пе­щерните кори по стените и свода, за­пълнени с глина. Тук можете да се любувате на изпълнените с кристал­но чиста карстова вода три езерца, дълбоки до 1,5 м. Накрая галерия­та става все по-тясна и по-ниска, а подът и е покрит с глина.Малките зали в Маноиловската пещера са закономерно разположе­ни след водопадите. А това не е слу­чайно. Освен ерозията на подземната река за формирането на залите допринасят и силно наситените с въглероден двуокис водни пръски, на които корозионната способност,е няколко пъти по-голяма, отколкото тази на подземната река.

В пещерата са създадени в продъл­жение на хилядолетия почти всички синтрови форми, като напр. различ­ни видове сталактити —обикнове­ни, макароновидни, луковични, мечовидни, вимета и др., разнообразни по форма сталагмити, високи до 1,5 м сталактони, синтрови водопади, завеси и дру­ги причудливи образувания. Не лип­сват и малки синтрови панички, ванички, езера, в кристалните води на които се оглежда приказната укра­са на пещерата.

Проникването в Маноиловската пещера не е лесно. На стотици метри трябва да се гази мека и лепкава глина, а на места да се преодоляват тесни гале­рии, срутени от тавана големи и мал­ки мраморни блокове, да се провира през тесни до 50—60 см лазейки, да се спуска под водните пръски на во­допадите или по почти 8-метрови отвеси.

В пещерата са установени три микроклиматични части, а именно: привходната — с променлив микро­климат, средна — със слаби проме­ни в микроклимата и вътрешна — с непроменлив микроклимат.

В привходната част на пещерата температурата на въздуха се колебае от 5,4 до 8,2°, температурата на реч­ната вода е от 5,7 до 6,1 , а относи­телната влажност па въздуха е от 80 до 97%. В преходната част темпе­ратурата на въздуха варира от 7 до 10,5°, на водата от 6,1 до 6,2°,а относителнатавлажностеот94до 98%.Във вътрешнитечастинапеще­рататемпературатанавъздухаепо-високаипо-постоянна—от10,3до 14,4°,наводатае10,6°,аотносител­натавлажносте95—98%.

Хиляди прилепи образуват коло­нии в горния, сух етаж на пещера­та. Те са представени от два основни вида, именно: големия дългокрил и подковоноса. Прилепите са концен­трирани главно в двете галерии на прилепите, където съществуват ня­колко купища от прилепно гуано с размери 150 на 80 см.

Трудно достъпната,но красива Маноиловска пещера чака своите смели посетители и откриватели на неизвестните и още коридори и зали.