Между селата Гоз и Гълъбовци, Софийско, една малка, но упорита река е издълбала дълбока живописна долина. Източно от с. Гургулят тя се е всякла във висок варовиков масив, образувайки тесен скалист пролом с дължина едва 30—40 м. Западно от проломяването скалният масив се състои от два варовикови блока, известни като Кривша и Равни камък, а източно от него се извисява Пеключки камък. От запад, север и юг той завършва с отвесни или стръмни скалисти склонове, а от изток тясна седловина го свързва с околния терен.
Естествената защитеност на трите варовикови блока, наличието на вода и възможностите, които те предлагат за поселищен живот, са оценени още в най-дълбока древност. От разкрития на повърхността от валежните води и иманярските изкопи изобилен керамичен материал може да се съди, че тук е кипял живот и в древнотракийската, и в римската, и в средновековната българска епоха.
По склоновете на Пеключки камък от изток и от юг и до днес стърчат дебели каменни зидове. Те са изградени от местен ломен камък със спойка от бял хоросан. Най-добре запазени са една четвъртита бойна кула, фланкирала входа на крепостта откъм седловината, и правоъгълна щерна за вода, чиито стени отвътре са покрити с червеникава хидрофобна замазка, а дълбочината и е около 5 м.
Малката билна площ на върха е принудила строителите на крепостта да издигнат защитна стена и в подножието на скалния блок, ограждайки по този начин част от южния склон. Крепостната стена е дълга около 120 м и има същите строителни особености, както и бойната кула и щерната, което показва, че са строени по едно и също време.
Историческите извори не съдържат сведения за миналото на този край. Движението на хора, на войски и търговски кервани е ставало на около 20 км северозападно от крепостта по трасето на централния европейски път Белград—Ниш—София—Пловдив—Адрианопол— Цариград. Територията вляво и вдясно от този път за тях е била Магна Силва Булгарика (Голямата българска гора), където смърт очаквала всеки неканен гост. Затова никой не се и опитвал да навлезе във владенията на гордите планински жители.
Строителните особености на оцелелите до наши дни крепостни стени и съоръжения показват, че са строени през XII—XIII в. — най-вероятно по време на въстанието на Асен и Петър, когато в българските планини се предприема усилено фортификационно строителство. След освободителното въстание на Асен и Петър до падането на България под османска власт, т. е. в течение на около два века, вражи крак не е стъпвал в тази област, затова е трудно да предположим, че крепостта е строена в по-късно време. Археологическите находки обаче — тракийска керамика, римски монети, късноантични амфори и други материали — свидетелстват, че тези крепостни стени и съоръжения са последните от едно хилядолетно фортификационно строителство — тук е съществувала и антична тракийска крепост, и укрепен римски кастел, и ранносредновековно българско укрепление.
Ако се съди по безмилостното унищожаване на крепостните стени, Пеклюк подобно на всички други български крепости е оказала яростна съпротива на османските завоеватели през 1382 г., когато София и покрайнините и били завладени от тях. И развалините и останали като символ на непокорния български дух, на неутолимата жажда за национална свобода.
На крепостните стени на Пеклюк е било съдено още веднъж да чуят победния грохот на българското оръжие. Това станало през 1885 г., когато през месец ноември сръбският крал Милан нахлул в българските предели. Основната българска армия била дислоцирана в Тракия, където очаквала османската реакция на великия акт на Съединението. Сръбското нападение било посрещнато от граничните части и местното опълчение, които се закрепили на линията Гургулят—Сливница и въпреки стократно превъзходство на нашествениците в жива сила и бойна техника, успели да ги задържат до идването на редовна българска войска. Основните сили на българската армия осъществили безпримерен във военната история пеши марш от 250—300 км и от движение се хвърлили в атака, като именно тук, край скалите на Пеключки камък, нанесли едно от най-тежките поражения на сръбската армия в тази справедлива за България война. А след това продължили към Цариброд, Пирот и Ниш, за да увенчаят с победа делото на Съединението.
Крепостта Пеклюк се намира на около 3 км източно от с. Гургулят, Софийска община. До нея се отива за около 30 мин пеша по камионен път. Непосредствено до крепостта може да се види живописният пролом на р. Пеключка.