Чипровци е разположен в долинното разширение на Чипровската и Мартиновската река, протоци на река Огоста, в подножието на едноименния старопланински дял. Заградено е с високи ридове, особено на запад, на 510 м надморска височина. Отстои на 38 км от град Монтана. Възниква и се развива като рударско селище още в дълбока древност.
Рудните находища са на мед, олово, сребро и желязо. От тук е минавал стар път през Стара планина за Пирот. Още римляните са добивали мед /купрум/ и от този метал селището е получило името си. Народът извежда името и от гиздавото местоположение – Кипровец, Чипровци. В 1956 г. е преименувано от Чипоровци на Чипровци. През XIV в. българските владетели са заселили тук саксонски рудари. През XVI и XVII в. селището имало славата на голям рударски, зананятчийско-търговски и културен център. В летописите се споменава с името “Цветето на България”. Тук се произвеждали златни, сребърни и железни предмети. Такива са сребърният дискос от 1644 г., запазен в Бачковския манастир, сребърният кръст в Рилския манастир и др. Имената на махалите Сребрил, Табашка, Кожарска, Пазар и др. напомнят за старите занаяти и дейности.
Чипровничани водели оживена търговия с Дубровник, с трансилванските градове, с Пеща и Виена. Чрез католическата църква селището било приобщено към търговията на Италия. Много българчета се учели в специалната школа на град Лорето /близо до Анкона/. Един от тях бил първият учител в Чипровци – Иван Лилов/още през 1614-1615 г./. Други българи от споменатата школа станали видни книжовници, дипломати, а някои и ръководители на Чипровското въстание от 1688 г. като Георги Пеячевич, братя Станиславови, Петър Парчевич и др. Високото българско съзнание личи в редовете, писани от Петър Богдан: “Има на Балканите Софийска архиепископия в Кипровец.” Злополучният край на Чипровското въстание довело до ограбване, опожаряване и разрушаване на селището. Част от населението потърсило спасение във Влашко, други в Печ, Буда и Пеща, трети в Загреб. По-късно някои семейства се завръщат отново в Чипровци.
В навечерието на Освобождението населението на Чипровци се занимава с дърводобив, килимарство и животновъдство. Много от мъжете се препитавали с гурбетчийство по Чокойските имения в Румъния или в прибиране на царевицата във Видинския край. Селището получи градски права през 1968 г., по исторически заслуги и като рударски и килимарски център. През 1985 г. населението му възлиза на 3256 ж., а през 1992 г. – 3093 жители. В близкото село Мартиново е изградена флотационна фабрика за оловно-цинкови и полиметални руди. Втори по значимост поминък е килимарството. Изработват се килими чипровски тип за вътрешния пазар и за износ. Има цехове за металообработване, битова тъкан, шивашки изделия, художествена бродерия, хлебарски и сладкарски изделия. В околностите на града се добиват картофи, фуражи, овощия и малко зърнени храни. За животновъдството има благоприятни условия, като се използват планинските пасища.
Чипровци измени своя облик. Има добре оформен център с много обществени сгради и промишлена зона в Мартиново, където са рудниците, обогатителната фабрика и миньорските жилища. Селището придобива и курортно-туристически функции. Край града има профилакториум. Важни забележителности са историческият Чипровски манастир – огнище на българщината, шест пъти изгарян и възстановяван. Той привлича вниманието с иконостасите, живописта и дърворезбите, дело на големи майстори.Други туристически забележителности на Чипровци са Чипровския водопад и местността Калето. В Чипровци има и исторически музей.