Град Лом е разположен на дунавския бряг при вливането на река Лом. Отстои на 50 км от град Монтана и на по 52 км от Видин, Белоградчик и Оряхово. Надморската му височина е от 40 до 50 м, но при Аспарухов хълм достига 205 метра.
Лом е много стар град. Създаден е още от траките с името Артанес. Римляните го включват в отбранителната си система като кастел с името Алмус в Данубиус лимес Романа. В началото на турското робство е бил засенчван от големите крепостни-гарнизонни и търговски центрове Видин и Никопол. Известно време се нарича Лом паланка, което според турската практика означава селище на границата между село и град. Първият тласък в развитието му е спирането на австрийските кораби по разписание на българските пристанища от Видин до Тулча от четиридесетте години на 19 век и свързването на града с шосета към София, Ниш, Видин, Белоградчик. Към 1869 г. в Лом е имало около 120 търговски магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Към 70-те години на 19 век Ф. Каниц го намира като бързо развиващо се пристанище, което забавя развитието на Видин.
Дунавският град има своето ядро около старото “Кале”, в което се влизало през капии /порти/ – Видинска, Белоградчишка, Софийска… Ломски търговци носят стоки на панаирите в Пирот, Узунджово и Ески Джумая /Търговище/ и др. През 1880 г. е наброявал 7,5 хил. жители, в 1946 г. – 15,3 хиляди. През 1985 г. нараства на 32 206 ж., а през 1992 г. леко намалява на 31 100 жители – четвърто място между нашите дунавски градове след Русе, Видин и Силистра и наравно със Свищов.
Първоначално в Лом се откриват дребни промишлени предприятия на базата на суровини от богатата му земеделска околия – мелничарска, консервна, маслодобивна, пивоварна /1895-1928 г./, тютюнева /суровини от Южна България/. На базата на вносни метали се изграждат метални работилници и креватна фабрика. През 1913 г. се свързва с жп линия през Брусарци за София, а през 1926 г. се открива и нова гара Лом-Север, която обслужва пристанището, което по него време има към 150 хил. т товарооборот – внос и износ и обслужва главно София, Перник, Костенец, Пловдив и др. В 1950 г. се откри наново бирената фабрика, през 1960 г. захарният завод, през същата година предприятие на винената промишленост, след това заводът за фуражни смески, млекозаводът, фабриката за растителни масла, заводът за калибриране на хибридна царевица, после заводът за метални конструкции, комбинатите за електрокари и мотокари, голямото предприятие “Металснаб”, шивашко предприятие за дамски рокли, предприятия за обработка на коноп и пашкули, консерви, колбаси и др.
Ломското селско стопанство се специализира в зърнопроизводството, лозарството, технически култури , фуражни култури и животновъдство /крави, свине и овце/.
Град Лом се гордее с възрожденските си традиции: първото женско дружество /1858 г./, първото класно училище и читалище, първото театрално представление. Тук работи възрожденецът Кръстю Пишурката. След Освобождението тук учителствува известно време швейцарският учител по гимнастика в педагогическото училище Луи Айер. На негово име има една пресечка на главната улица. В града има музей, спортна зала “Алмус” и пр.
Сред забележителностите на град лом са Градски исторически музей , Антична крепост Алмус / запазени са основите/,Дунавски парк ,Читалище „Постоянство“,Сградата на бившето Педагогическо училище,Борунска черква,Паметник на Цеко войвода и Останки от Аспаруховия ров.