Град Батак е известен с героичното участие в Априлското въстание, с жестокото клане на населението му от поробителите. Отстои на 16 км от Пещера, на 32 км от Пазарджик, на 1036 м надморска височина.
Селище с име Батак се споменава в редица документи и паметници, фигурира в каменен надпис от 1592 г. в Кричимския манастир. Днешното селище, според хрониката на поп Методий Драганов, е основано в годината на помохамеданчването на чепинските села в 1657 г. Бежанци от Дорково, Костандово и др. намират долината р. Стара за подходящо място и основават новото си селище в северното подножие на Баташката планина – на половин път между Пещера и Ракитово, между Пазарджик и днешния Велинград. Възникването на Батак е изследвано от С. Захариев, К. Иречек, Ив. Батаклиев и други учени.
Предполага се, че името Батак идва от намиращото се на север от града тресавище – Баташкото блато, превърнато днес в язовирно езеро. Според някои автори по-вероятно в името Батак да осмисля старото българско име на селището Батьово.
Новото място на селището имало редица предимства и изгоди. Първо тук се събират вътрешнородопските пътища, второ има изобилни води, река с много бързеи, удобни за строителството на много чаркове, воденици, тепавици, и трето в околностите има чудесни иглолистни гори и тучни пасища. Полупланинският климат е благоприятен за развитие на курортното дело. Около 60 % от землището на Батак е заето от гори – смесени и иглолистни.
По време на Априлското въстание 1876 г. около 2 хил. души батачени били зверски изклани, а други 2 хил. души били прогонени по околните селища. Освобождението заварило Батак с около 1500 души. През 1985 г. наброява 5080 души, а през 1992 г. – 4583 души. Обявен е за град в 1964 година.
През миналия век Батак е бил “дъскарско село”, както пише поп Константин през 1819 г., с много дъскорезници, тепавици, кираджейки, леярници и др. Било развито животновъдството, главно овцевъдството, както и земеделието. Главно се отглеждали ръж, ечемик, овес и по-малко лен и боб. След Освобождението горското стопанство става главен поминък. След Втората световна война израства дървопреработвателен завод за фасониран дървен материал, дървени плоскости, дограма, мебели, варен бук, амбалаж и др. След изграждането на язовир “Батак” намалява работната земя и пасищата, затова освободената работна ръка се насочи към фабриката за производство на работни ватирани дрехи и спортни облекла, към машиностроителния завод за дървообработващи машини, към хлебозавода и фабриката за безалкохолни напитки.
Селското стопанство се специализира в производството на картофи, лен, малини, ягоди. Застъпени са още овощарството и овцевъдството. Най-близката жп гара до Батак е Пещера. Нарасна куротното значение на града. Много привлекателни са езерата от каскадата “Баташки водносилен път”. Израснаха курортите “Цигов чарк” и туристическият комплекс “Орбита”.
Подвигът на батакчани през Априлската епопея е възпят от Захари Стоянов, Иван Вазов и др. Костите на трагично загиналите бяха запазени в старата баташка църква от 1813 г. От 1976 г. е изграден Пантеон в памет на загиналите през 1876 година.
Забележителности около Батак
Исторически музей
Балиновата къща
Църквата Света Неделя
Местността Широка поляна
Местността Беглика
Местността Кара тепе