Южно от село Татул, Хасковска област, се намира една малка, но твърде интересна планинска крепост. Тя заема малък скалист връх, който е ограден от север и запад от крепостни стени, а от изток и юг е естествено защитен от отвесни скали. Градежът е от ломени, добре обработени от лицевата страна камъни, споени с бял хоросан, а пълнежът на крепостната стена е от ломени и речни камъни и хоросан. В южната част на крепостта частично е запазена трапецовидна кула, приземният етаж на която е използван като водохранилище. Стените и подът на водохранилището са замазани с хоросан, примесен със счукани тухли и керемиди. Изкачването на кулата е ставало чрез дървена стълба, следите от закрепването на която и досега личат. До кулата има още едно водохранилище, получено чрез доиздълбаване и разширяване на скална пукнатина, а отворите и са замазани с дебела хоросанова замазка.
В района на крепостта и вън от нея са разкрити няколко средновековни гроба, един от които е издълбан в скала, а другите са направо в пръстта, без да са оградени и покрити с каменни плочи. Под крепостта е имало средновековно селище, от което са запазени само основи на зидове, а при полска работа са намерени фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити.Най-интересното съоръжение в крепостта е едно странно езическо светилище, изсечено в монолитна скала. То се състои от две скални гробници, осем скални стъпала и ниша за поставяне на оброчна плоча. В скалите край светилището са издълбани и няколко трапецовидни ниши, характерни за тракийските светилища в Родопите, както и една тракийска скална куполна гробница. Твърде е възможно и средновековната щерна за вода да е била първоначално тракийска куполна гробница, която през средновековието е пригодена за водохранилище.
Типът на тези монолитни каменни светилища се отнася към дълбоката тракийска древност — около и след XII в. пр. н. е. Те са разпространени в географския ареал, обитаван от траките — Стара планина, Средна гора, Сакар, Странджа, Родопите и западнобългарските планини, и са били посвещавани на различни тракийски божества.
Макар че липсват следи, твърде вероятно е светилището да е било оградено от крепостна стена още в древнотракийската епоха. Строителният материал вероятно е бил преизползван при изграждането на средновековните крепостни стени, които, ако се съди по счуканите тухли и керемиди в хоросана, са построени през V—VI в. През средновековието Татул е служела за убежище на населението от близкото неукрепено селище в подножието на крепостта.
Татул предлага любопитен пример за методите, с които е налагано християнството в българските земи. В крепостта при разкопки са открити каменни капители с релефно изображение на кръстове и две каменни колони. Те показват, че тук е била изградена черква, която е включила в плана си и езическото светилище. Подобни строежи на черкви върху прочути езически светилища са отбелязани и на други места в България. Чрез тази практика християнската черква е целяла не толкова да символизира победата на кръста над езичеството, колкото да обясни на упоритите планинци, че нищо ново не се е случило — вярата в старите божества просто преминава във вяра към новия бог.
В писмените извори липсват каквито и да било сведения за тази малка планинска крепост убежище. Най-вероятно е и тя да е просъществувала до падането на България под османско владичество, когато е била разрушена от нашествениците.
Село Татул се намира североизточно от Момчилград , Хасковска област. Крепостта Татул отстои на 200 м от крайните къщи на селото и е леснодостъпна. В околностите и се намират резерватът „Боровец” — най-източното естествено находище на черен бор у нас, природната забележителност Вкаменената гора — овъглени или опализирали дървесни стволове, затрупани с пепел и лава при вулканско изригване, и тракийска скална гробница.