Град Кюстендил е известен у нас като център на Кюстендилското поле – овощната градина на България. Разположен е в полите на Осоговската планина, като по-голямата част лежи в полето по двата бряга на река Банщица. Отстои на 91 км югозападно от София, на 46 км от Радомир, на 44 км западно от Дупница и на 60 км северозападно от Благоевград. Възникнал е още през тракийско време. При римляните е цъфтящ град-крепост и прочут курорт. Най-старото селище е обхващало Хисарлъка – последната издънка Осогово и местото около 40-те минерални извори. Освен свежия планински въздух, плодородното поле и лековитите минерални извори, Кюстендил има и още едно предимство.Това е важното му кръстопътно положение. Тук се събират главните пътища: Русе-Плевен-София-Кюстендил-Скопие и Пловдив-Самоков-Кюстендил-Скопие-Тирана, както и пътищата от Благоевград, от Босилеград и Делчево.
В древността /I в. на н. е./ градът е бил известен с името Пауталия /путеос -баня/. По-късно към името било прибавено Улпия – фамилно име на император Траян Август /Такива прибавки са дадени на Сердика, Ескус, Рациария/. Заслугите на Пауталия са били в лековитостта на изворите. Описанията до IV век са: “голям и красив град с околност на изобилно плодородие – зърно, овощия, лозя”. Разрушен при многобройните варварски нашествия, се споменава отново едва в 1019 г. с име Белбуджска баня и Колосийска баня. По-късно се срещат имената Велбъдж, Константинова баня и Коласейска баня. От названието Константин се е получило видоизмененото име дадено от турците, Кюстендил.
През време на вековното турско робство идват много турци от Мала Азия, които оценяват баните на града и издигат около тях около 60 джамии. Побългаряването на града започва през втората половина на XVIII в., когато прииждат селяни от Босилеградско и Кратовско. Издига се като важен търговски център с връзки със София, Скопие, Сяр, Пловдив. От старата чаршия са останали старата баня, една джамия и Пирговата кула. След Освобождението Кюстендил става крайграничен град и бързо запада. Оживява се малко от притока на бежанци от Македония. По-късно се развива като център на търговията с плодове и тютюн. Първата текстилна фабрика за прежди е открита през 1911 откриват се 4 тютюневи склада, консервна фабрика. През 1910 г. се свързва с Перник /и от там със София/ посредством жп линия. Тази връзка улеснява издигането на Кюстендил като курортен център.
През 1880 г. населението на града е възлизало на 9590 жители, през 1934 г. -16 241, в 1946 г. 9 238, през 1985 г. – 53 518 и през 1992 г. – 54 611 жители. Преди всичко Кюстендил се наложи като национален балнеоложки център. Меката зима позволява балнеолечението да се прилага целогодишно. Градът годишно се посещава от хиляди туристи. Те намират тук удобни санаториуми, хотели и частни квартири.
Кюстендил е културно-просветен център с много средни и технически училища, историческият музей се помещава в джамията Ахмед бей, паметник на културата от 1575г. Събрани са много ценни неща от древната римска Пауталия. Голям интерес представлява художествената галерия “Владимир Димитров-Майстора”. Изложени са над 200 творби на родения и живял в Кюстендил изтъкнат наш художник. Освен това са събрани творби и на други художници кюстендилци като Кирил Цонев, Стоян Венев, Асен Василев, Никола Мирчев и др. Пред галерията има паметник на Майстора. Друг интересен обект е Асклепионът на Пауталия – някогашна импозантна римска водолечебница и храм на бога на здравето Асклепий. Датирана е от II-III в. Разкрити са основите на просторни помещения с отоплителни системи, водопроводни канали и разнообразни архитектурни елементи. Върху него са били издигнати още и сегашната Чифте хамама /двойна баня/ и джамията Ахмед бей. Ценни исторически обекти са църквата “Свети Георги” в кв. Комоша, строена през XII-XIII в., украсена с прекрасни стенописи, също къщата-музей Ильо Войвода, старото училище от 1849 г. лесопаркът “Хисарлъка”, където са открити останките от акропола на древна Пауталия. Крепостта от III и IV в. заема значителна част от хълма. Тя има форма на многоъгълник с дължина 230 м. и ширина 125 м. и е била увенчана с много кули. В крепостта е имали редица култови и административни сгради, феодалът Константин Драгаш /на негово е наречен град Константин, изменено по-късно на Кюстендил/ през XIV в. изгражда свой дворец, които бил разрушен от турците през XV в.
Недалеч от града над река Струма при село Невестино е прочутият гранитен петсводов Кадин мост, построен през 1469-70 г.
Музеи и галерии в Кюстендил
Регионален исторически музей “Академик Йордан Иванов”
Къща-музей “Емфиеджиевата къща”
Къща-музей “Ильо войвода”
Къща-музей “Димитър Пешев”
Къща на Георги Горанов
Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“
Други забележителности в Кюстендил
Късноантична и средновековна крепост “Хисарлъка”
Пиргова кула
Средновековна църква „Свети Георги“
Възрожденска църква “Успение Богородично”
Възрожденска църква “Свети Димитър”
Възрожденска църква “Свети Мина”
Църква “Свети Великомъченик Мина”
Джамия “Фатих Мехмед”
Взаимно училище „Св.Св.Кирил и Методий”
Прокопиевата къща
Лекарската къща
Къща на Костандий Беровски
Къща на Тонче Кадинмостки
Майорската къща
Къща на Дона Ковачева
Джамия “Ахмед Бей”