Град Харманли е разположен предимно по десния бряг на река Харманлийска, недалеч от вливането и в река Марица, на 84 м надморска височина. Отстои на 33 км източно от Хасково и на 33 км западно от Свиленград по международния път за Истанбул. Важното попътно географско ложение и плодородната земя са изиграли решаваща роля за възникването и развитието на селището.
Харманли е сравнително млад град. Счита се, че е възникнал в началото на XV в. ололо 1510 г. на десния бряг на река Харманлийска /тогава Олудере/ бил построен един солиден кервансарай за подслоняване на пътници и коне, а близо до него голям държавен харман, на който българите от околните села били задължени да вършеят снопите си в присъствието на турски чиновник. По името на просторния султански харман селището било наречено Харманли. В 1585 г. за улеснение на пътници, керванджии и харманджии бил построен сводест мост над реката, който е запазен и до днес като паметник с културно-историческо значение. По това време е построена и историческата чешма на Извора на Белоногата /Ак Бълдър Чешмеси/, отстояща на половин час път от построения мост. Следва строителството на баня, воденица и други. Според Хаджи Калфа /XVII в./, селището било втора станция на главния път от Одрин /посока Белград/ и малък град с кадилък. След кърджалийските вълнения градът развива занаяти и търговия и привлича много заселници. Споменават се видни търговци като Дочо Чорбаджи, Поп Хаджи Димо и много други чорбаджии и хаджии. В 1833 г. е открито килийно училище, а в 1835 г. е построена църквата “Св. Атанасий”.
В годините до Втората световна война се изграждат парни мелници, маслобойна, работилници за дрехи и обувки и др. Създават се акционерни дружества за изкупуване на тютюн.
Най-важната селскостопанска култура е тютюнът с прочутия сорт “Харманлийска расма”. Следват зърнени храни, памук, сусам, зеленчуци и животновъдство. Има предприятие за хибридно свиневъдство. Край града има много черничеви градини по терасите на река Марица и е средище на бубарството и копринарството.
Харманли е гара на жп линията София-Истанбул и важен възел на пътища към Хасково, Свиленград, Тополовград, Симеоновград и Маджарово.
По шосето за Свиленград в близост до гара Харманли е мястото, където починал от раните си, получени в Черноменската битка /1371 г./ деспот Вълкашин, бащата на легендарния Крали Марко от Прилеп /Македония/. Все на изток, като се превали ниският хълм Камза, се достига до Извора на Белоногата, свързан с легендата, която П. Р. Славейков обезсмърти в прекрасна поема за Гергана. Наоколо е оформен красив парк. Над чешмата, над която се вия вековен бряст и ясен, има каменна плоча и барелеф на Гергана с шестстишие от поемата. През 1926 г. населението на Харманли е било 7130 жители, през 1946 г. е 9225 жители, а през 1992 г. е нараснало на 21 126 души.
Забележителности около Харманли
Гърбавият мост
Изворът на Белоногата
църквата „Св.Иван Рилски“
останки от средновековна крепост в местността Дефилето
Исторически музей – гр.Харманли