Градът е разположен недалеч от сливането на реките Лева и Ботуня, при 169 м надморска височина. Споменава се от 1578 г. При прокарването на жп линия Мездра-Бойчиновци-Лом /1910-1913 г./ тук е построена жп гара Криводол. Гарата е причина да се появи ново селище, което по-късно е фактор за съединяването му в едно със селищата Криводол и Криводолска махала през 1956 г. Отстои на 21 км северозападно от Враца.
Докато до построяването на жп гара, Криводол е бил предимно селскостопанско селище, то след това се превръща в пазарно-търговски център с развито занаятчийство и дребна промишленост – маслобойна, мелница, дараци и др. Край гарата възникват и складове за зърнени храни на търговци, кантори на износители, ханове и др.
Криводол дължи градските си права /от 1969 г./ преди всичко на железопътната си гара и на създадената промишленост.
Криводол е известен с производството на зеленчуци /по долината на р. Лява и особено на р. Вотуня/ и зърнени храни, захарно цвекло и слънчоглед.
Криводол е културен център на селищата от общината и хинтерланда му. През 1970 г. населението на Криводол достига 5600 души. След това намалява, като градът дава изселници за Враца и София. През 1985 г. наброява 4206 ж., а през 1992 г. -4195 души.