Крепост Боженишки Урвич

Крепост Боженишки Урвич се намира на 3 км южно от село Боженица, Софийска област. Тя е изградена върху връх с форма на пресе­чен конус. В нея може да се влезе от север, където теренът е по-поле­гат, а останалите страни на върха са очертани от отвесни непристъпни скали, които са и осигурявали надеждна защита.

Археологическите разкопки в Боженишки Урвич разкриха няколко строителни етапа в изграждането на крепостните съоръжения. Най-ранните градежи са от V—VI в., когато в днешните български земи се изгражда така наречената старопланинска граница на Източната римска империя, предназначена да противодейства на нахлуванията на „варварските” племена на юг от р. Дунав. Към тях принадлежи най-вътрешната от трите крепостни стени, която е възседнала надлъж­ните стени на няколко още по-стари, вече разрушени жилищни поме­щения. Към тази крепостна стена по-късно са долепени във верижен план жилищни и стопански помещения, за чиято защита е изградена втора крепостна стена. Третата, най-външна крепостна стена вероятно е построена през XIII—XIV в., когато се засилва значението на Боже­нишки Урвич и тя става седалище на областен управител. Третата крепостна стена е подсилена с три контрафорса с различни размери, обусловени от особеностите на терена, а по нейното протежение са разкрити три потерни — широки до 1 м входове с военноотбранителни функции; при отбрана през тях обикновено се осъществяват конт­раатаки.

В североизточната част на Боженишки Урвич е разкрита бойна кула с неправилен правоъгълен план, която стъпва направо върху скалния масив. Според някои изследователи при средната крепостна стена съ­що е имало бойна кула с кръгъл план, която е охранявала дълбок кладенец, разположен във вътрешността и. Сегашната дълбочина на кладенеца надхвърля 10 м, като устието му е кръгло, с диаметър 2 м и е изградено от ломен камък със спойка от сив-бял хоросан. Отвът­ре стените му са измазани с червен хидрофобен хоросан.

Сред многобройните паметници в Боженишки Урвич, достигнали до наши дни, особен интерес представлява скалната църква. Тя е из­дълбана в горната част на висока скала и има размери 2,85 х 2,75 м. и височина 2,70 м. В нея е оформена малка абсида с престол, а извън нея върху носещи дървени греди пред входа е бил изграден нартекс. За обезопасяване на достъпа до църквата, която е на височина около 7—8 м над земната повърхност, е имало дървени парапети.

В скалната църква е запазено частично графично изображение на конник в ход надясно. Подобни рисунки графити имат широко раз­пространение в българските земи — те са открити по каменните бло­кове на крепостни стени, църкви, жилищни сгради и върху керамичния материал от времето на Първата българска държава, както и в десет­ките скални манастири предимно в Североизточна България. Те пред­ставляват своеобразно народно изкуство, възникнало в Централна Азия и Сибир, създатели на което са тюркските и тюркоезичните пле­мена, а преносители в днешните български земи са прабългарите.

Близо до църквата в основата на скалния масив е издълбано малко скално жилище. В него все още личат една площадка, която е служела за легло, малка ниша над нея, няколко изсечени в скалата стъпала и жлебове за закрепване на едноскатна покривна конструкция.

При археологическите разкопки в Боженишки Урвич са открити и интересни археологически материали, свързани главно с военния бит на населението и — множество върхове на стрели и копия, бойна брадва, боздуган, фрагменти от бойни ризници, каменни бойни топки с различни размери и др.

Сред находките от Боженишки Урвич особен интерес представляват монетите. Те са от най-различно време — медни монети от Констанций (351—361 г.), Валентиниан (364—375 г.), Теодосий I (379— 195 г.), Анастасий (491—518 г.), Юстин I (518—527 г.), Юстиниан I (527—565 г.) и Андроник I Комнин (1183—1185 г.), сребърни моне­ти — колективна находка от 1327 броя — от Иван Шишман (1371 — 1393 г.), и една златна монета от Юстиниан I. Сред монетите от Иван Шишман има 25 варианта според буквените означения и монограмите вьрху тях.

Многобройни други находки свидетелстват, че човешкото присъст­вие в района на Боженишки Урвич всъщност датира много преди изграждането на крепостните съоръжения — още от IV хилядолетие пр. и е., и с известни прекъсвания продължава до края на XIV в.

Безспорно обаче най-интересният паметник, открит в крепостта, на когото Боженишки Урвич дължи своята изключителна известност, е скалният надпис на севаст Огнян. Той е изсечен върху голяма скала в крепостта и гласи: „Аз, Драгомир, писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците вою­ваха. Аз се държах за вярата на цар Шишман.”

Надписът заема поле с размери 3,25×1,90 м и се състои от девет реда, които не са успоредни. Буквите са с различна форма и големи­на — имат височина от 8,5 до 20 см, което разкрива бързото им и неспокойно изписване, вероятно свързано с драматична обстановка в крепостта.

Надписът от Боженишки Урвич свидетелства, че крепостта е била седалище на местен административен управител — севаст Огнян, под чиято юрисдикция е бил днешният Ботевградски район. Той е изсечен вероятно по време на обсадата на крепостта от османските нашестве­ници и изразява верността на нейните защитници към българската вяра и народност.

В миналото редица историци смятаха, че надписът е изсечен след доброволното предаване на крепостта на османците, при което съоб­разно тогавашната османска практика севаст Огнян запазил титлата и властта си над околното население. Археологическите разкопки обаче убедително отхвърлиха тази теза и доказаха нейната несъстоятелност. Откритите многобройни скелети на паднали в боя и непогребани бъл­гарски войници, огромното количество останки от оръжия, разпръс­нати около крепостните стени, следите от стихийно опожаряване на помещенията в крепостта, разпиляното на терена съкровище от сре­бърни монети на Иван Шишман, както и фактът, че крепостта е била разрушена напълно до основи (над терена не са запазени никакви кре­постни градежи), са ярко свидетелство за геройската защита на Боже­нишки Урвич от нейните бранители и сполетялата я драматична участ — след превземането и от превъзхождащите по численост на­шественици, тя, както и много други български крепости, била разру­шена до основи за оказаната въоръжена съпротива, а останалите живи бранители били избити.

Така че скалният надпис от Боженишки Урвич е уникална изповед за вярност към българския род, вечен паметник на българското нацио­нално достойнство.

Село Боженица се намира на 22 км северно от Ботевград , Софийска област. Крепостта Боженишки Урвич отстои на 3 км южно от селото. Първоначално се следи черният коларски път, който извежда на об­ширна поляна с вековни дъбове. От нея се продължава по стръмна пътека, която за около 15 мин отвежда в крепостта. Наблизо се нами­ра резерватът „Училищната гора”, съхраняващ вековна дъбова гора на възраст от 50 до 200 г.