Близо до гр. Чипровци, върху стръмен планински връх, се издига крепост с елипсовидна форма и размери: дължина 160 и ширина 70 м. Местното население я нарича Голямото градище и макар че сега тя е твърде разрушена, през XVII в. вероятно е била все още добре запазена.
Другата крепост над Чипровци се издига на вр. Кулата и се вижда от Голямото градище. Тя има бъбрековидна форма и се състои от две части – по-голямата е с размери 14 х 15, а по-малката — 10×10 м. И двете крепости са изградени от местен ломен камък, споен с бял хоросан. В оградената площ на по-голямата от тях личат основи на постройки, но поради липсата на археологически разкопки е трудно да се каже какво е тяхното предназначение.
В развалините на тези крепости са намерени фрагменти от керамични съдове, тухли, римски монети, от които най-старите са от II в. пр.н.. е., както и латински посветителен надпис на богинята Диана. Тези материали дават основание възникването на крепостите да се отнесе към римската императорска епоха, а наличието на многобройни следи от рударска дейност показва, че предназначението им е било да осигурят надеждна защита на населението от околните открити селища, което се е занимавало с рудодобив. Те са просъществували през цялото българско средновековие, но кога са били изоставени, е трудно да се каже.
Античните и средновековните писмени извори не са запазили сведения за името и живота на тези крепости, но редица по-късни сведения хвърлят светлина в това отношение. Така едва ли трябва да се съмняваме, че по-голямата от двете крепости, наричана от населението Голямото градище, всъшност е старият гр. Кипровец, както през XV и XVI в. се е наричал Чипровци. В етимология на това име се съдържа латинското название на медта — купрум.През XVI и XVIIв. редица католически мисионери, работили в Кипровец, съобщават в свои доклади до Рим, че основното занятие на населението на града и околните селища продължава да бъде добивът на мед, желязо, сребро и злато в околните планини.
Голямото градище се намира югоизточно от гр. Чипровци. До него се отива за около 1 ч. Крепостта на вр. Кулата отстои на 5 км северно от Чипровци. До нея се отива пеша за около 1,30 ч. Първоначално се следи шосето за Михайловград, отминава се с. Железна и при моста над р. Чипровска Огоста се тръгва вляво по черен коларски път. След нея в североизточна посока се излиза на върха при крепостта. От другата страна в подножието на върха се намира Чипровският манастир, основан през X в., шест пъти разрушаван и опожаряван, но оцелял до днес като вечна твърдина на българския дух. Запазена е манастирската кула, в която се съхраняват кости на жертви от Чипровското въстание.