Град Враца история развитие и забележителности

Град Враца е разположен в подножието на Врачанския балкан, върху наносния ко­нус на река Лева при излаза и от живописния пролом Вратцата, на 309 м надморска височина. Отстои на 116 км от София, на 16 км от Мездра, на 97 км от Оряхово. Днешният град е наследник на средновековния български град Вратица, получил името си от споменатия пролом. Още през X и XI векове Враца е бил център на значителен район с оживена размяна. През XIII и XIV век се е развивал като укрепен град. Важна роля за развитието на града допринася кръстопътното му положение и богатите околности в Стара планина с медни и оловни руди, тучни пасища, плодородните земи на дунавската равнина – водите на р. Лева. Тук се е развило минното дело и животновъдството, както и голям пазар. Обменяли се полско-земеделски с планинско-животновъдни продукти.

До Освобождението от турско робство Враца е стратегическо, гарнизонно и по­пътно селище, което е бранило Згориградския проход и пътищата към дунавските прис­танища – Видин, Лом и Оряхово и към вътрешността за София, Етрополе, Пловдив и др. Освен като гарнизонен Враца се развивала и като занаятчийски, търговски и админист­ративен център. Занаятчийството и търговията процъфтяват особено през XVIII и XIX в. Още през XV век съществуват документи, които свидетелстват, че във Враца е имало откупчици на държавните приходи, които разполагали с големи парични средства. Към средата на XIX в. Враца имала към 2500 къщи, от които около 700 са били на джелепчии, като от тях 100 са имали капитал, а другите са работели при тях. Към 700 къщи са били на табаци /кожари/, чиито табахани са били по двата бряга на река Лева. 150 къщи са били с дюкяни на чехлари, 150 са били на терзии и чохаджии, над 100 на копринари, бакали и др. Най-развити занаяти са били абаджийският, кожарският и златарският, а от търгов­ските клонове продажбата на месни и млечни продукти – пастърма, сирене, масло. Тър­говията надхвърляла рамките на града и санджака му и достигала пазарите на Лион, Виена, Букурещ и Цариград.

От рударството добивали мед, олово, цинк и сребро. От реките се събирало злато и така се развива златарството. С този занаят врачани се прочули навсякъде из нашите земи. Ф. Каниц в книгата си “Дунавска България и Балкана” е отбелязал: “Врачанските златари се радват на особена слава по цяла България и Тракия”. Златарите работели как­то по поръчка, така и за пазара и били обособени в златарска чаршия, но имало и такива, които работели и по домовете си. Златарски работилници съществували по околните ма­настири. От другите занаяти с известност било и копринарството /около 50 долапи за точене на коприна/, тъкачеството и железарството. В навечерието на Освобождението Враца е бил виден търговски град на коприна, вълна, кожи и сахтян. Според Ф. Каниц в 1871 г. във Враца е имало представител на фирма от Марсилия, който купувал годишно 300 хил. кожи. Същият автор споменава Враца с богата пазарна улица и добавя : “Враца днес, както и някога, е един от най-големите търговски градове на България… Магазините на града се пълнят със сурови кожи, восък, мед, вино, царевица”. Според този автор Вра­ца имала 13,5 хил. жители и 2400 къщи.

След Освобождението със замирането на занаятите Враца запада, а с построява­нето на жп линия София-Варна й се отнемат и част от търговско-пазарните функции от Мездра и по-малко от Роман. Като важен гарнизонен, административен и просветен цен­тър Враца постепенно натрупва капитали за трансформация на някои занаяти в по-мо­дерни работилници и индустриални предприятия. Особен разцвет получил коларският занаят, но вече не за каруци, а за изработването на кабриолети и файтони, болнични дилижанси и др.

С прокарването на жп линия Мездра-Враца-Лом /1913 г./ и продължаването и от Бру­сарци за Видин /1923 г./ във Враца израстват нови индустриални заведения – фабрика за печки и огнеупорни каси, тухларско-цигларски, въжарски и др. Изгражда се бубарска опит­на станция, фабрика за платове, дърводелска /калъпи за обувки/, за паркет, за училищни чинове и др. Организират се и редица кооперации – лозарска “Веслец”, млекарска “Окол­чица”, коларска “Гранит” и др. Откриват се занаятчийско училище, тъкачно, промишлено, коларо-столарско, институт за борба с болестите по свинете. Но липсата на по-големи индустриални предприятия се отразява на нарастването на града. През 1880 г. той набро­ява 11190 ж., през 1934 г. – 15 177, през 1946 г. -19 620, през 1970 г. – 49 417,1985 г. – 74 712 и през 1992 г. – 75 450 ж.
Враца е средище на селско стопанство със специализация в производство на зърнени храни, фуражи, лозарство и животновъдство.

В транспортно отношение Враца играе важна роля и като жп гара, и като шосеен възел. От тук излизат пътища за Лом, Монтана, Оряхово, Бяла Слатина, Роман, Ботевград и др. От голямо значение са и шосета през Врачанския Балкан за Лъкатник и през Искърския пролом за София.

Забележителности около град Враца
Враца е изходен пункт за туризъм към пещерата Леденика и курортната зона около почивната станция на учителите. Край пещерата е изградена туристичес­ка база, ресторант с интересна архитектура и много бунгала. Важен туристически обект е проломът Вратцата, който се посещава ежедневно от туристи и алпинисти. Тук също е построен голям ресторант и серия от бунгала. Все от Враца се излиза към Ботевите мес­та – връх Вола, към Йоковица, Камарата, Околчица и т. н. Градът е основен изходен пункт към Ботевия парк. Всяка година на 2 юни много гости посещават града. От 1981 г. е изграден туристическият комплекс “Околчица”. Самият град е важен туристически обект заради двете кули-крепости на Межчиите и Куртпашовци от XVII и XVIII в., величествения паметник на Христо Ботев и на рус­ките освободители. В близост до паметника на Христо Ботев, на хълма Хижата е изграден архитектурно-скулптурен пантеон в чест на врачани-герои, загинали за свободата на България. Нарича се “Алея на славата и признателността”. По нея ще се изваят от бронз образите на видните общественици Никола Войводов, Иван Замбин, Димитраки Хаджипъшов, Кръстю Пишурката, на сестрите Мица и Калица, ушили знамето на врачанските съзаклятници от 1876 г.

Във Враца са запазени както архитектурни паметници и серия стари къщи, от които четири се наричат “музейни къщи”. Най-ценната от тях е на прочутия врачански търговец Димитраки Хаджитошев. Оформен е и комплекс на името на Софроний Вра­чански, който обхваща в центъра на града не само стари къщи, но и училище /от 1822 г./ и църквата “Възнесение” от XVIII в., в която са идвали В. Левски, П. Р. Славейков и други. В града има богат исторически музей. В “Златната зала” са експонирани три тракийски съкровища от оригинални златни и сребърни украшения /лавров венец, оби­ци, монети и др./. От тракийско и римско време са запазени каменни блокове с изоб­ражение на крави и овце.

Враца е културно-просветен център с драматичен и куклен театри, опера, картинна галерия, музеи, дворец на културата.

• Регионален исторически музей
• Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“
• Комплекс Вестителят
• Кулата на Мешчиите
• Музея на файтоните
• Паметник на Христо Ботев
• Куртпашовата кула
• Проход Вратцата
• Пещера Леденика
• Водопад Скакля
• Водопад Боров камък
• Пещера Понора – Водна пещера