Град Благоевград е разположен в подножието на Рила планина при изхода на река Бистрица от планината, на 410 м надморска височина. Освен бистрите води на реката важен фактор са били още минералните извори и благоприятното съобщително средищно положение на града на пътищата от София за Солун, от Кюстендил за Разлог и от Благоевград за Делчево в република Македония.
Днешният град е наследник на старото тракийско селище Скиптопара, което ще рече пазарен град. За пръв път под името Горна Джумая /Горен Пазар/ се споменава в документ на Рилския манастир в 1502 г. като пазарище по Горна Струма, за разлика от Баракли Джумая на Долна Струма. През време на турското иго градът бил важна попътна крепост, която пазела пътищата по долината на река Струма на юг и по река Брегалница на запад. Тогава в града преобладавало турското население, което се изселва след Осбождението в 1912 г. През периода 1879-1912 г. поради граничните функции на града в него се концентрира много турска войска и за нуждите и се развива търговията и редица занаяти. Преселват се много жители на околните села. Българското население се заселло по левия бряг на река Бистрица, а турското по по-неудобния десен бряг по терасите на Бистрица и наносния конус на притока и Сапунджидере. Българският квартал получил името Вароша. Подем в развитието на града настъпва след Първата световна война с зрастване на тютюнодобива, преработването му и търговията с тютюн и цигари. Построяват се нови тютюнови складове. Развива се дърводобивът и дървопреработването. Нараства броят на дъскорезниците, които в 1929 г. били 15. В 1924 г. в града е построена керамична фабрика за тухли и керемиди, откриват се и няколко обущарски работилници. За нуждите на населението и предимно за износ в Германия се увеличава отглеждането на интензивни култури – тютюн, овощия и зеленчуци. Засилва се дърводобивът и дървообработването на базата на богатите рилски гори. Строи се шосеен път към Бистрица и Рила. Първата по модерна дървопреработвателна фабрика се построява в 1937 г. Строи се и водопровод от с. Бачиново. Изграждат се предприятия за преработка на мляко в масло, сирене, кашкавал, както и предприятия за преработка на месо.
Близката блатиста околност на града е развъдник на маларични комари. Градът бавно нараства. През 1926 г. наброява 9384 жители през 1934 г. – 9977 жители През 1950 г. градът е преименуван на Благоевград – от името на Димитър Благоев. През 1946 г. наброява 14 200 жители, през 1985 г. – 65 065 жители, а през 1992 г. – 71 343 жители. Тези данни подсказват,че Благоевград е един от най-преуспяващите български градове. От занаятчийско-търговски център с тютюнови складове и дървопрреработвателни работилници израства като важен промишлен център. Превес над всички промишлени отрасли има традиционното тютюнопреработване – ферментация и производство на цигари.
Благоевград израсна като голям център на наука и просвета. Тук е Югозападният университет, Американският университет, има драматичен театър, танцови ансамбли и др.
Местоположението на града – близостта на Рила планина, лековитите минерални бани благоприятстват развитието на туризъма. Градът е изходен пункт към Мелник и Роженския манастир. Най-посещаваното място в близост до града е Бачиново в долината на река Бистрица. На 20 км от града в Рила планина е местността Бодрост.
Благоевград се посещава от много гости от република Македония – Делчево, Щип,Скопие, Кочани.
В квартал Вароша са възстановени много стари къщи. Между тях е родната къща на Георги Измирлиев-Македончето.На 35 км от града, в горното течение на река Бистрица, е вековната гора Парангалица един от най-ценните резервати у нас. През 1973 г. той бе обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват.