Крепост Четриград

Крепостта Чертиград се намира в землището на село Брусен, Софий­ско, западно от долината на река Черни Вит. Тя е изградена върху ес­тествено защитен скалист връх, който представлява късо отклонение от главното вододелно било между Черни Вит и Стара река. От трите му страни се спускат стръмни, недостъпни, високи до 100 м почти отвесни скали, а оттам запад-югозапад — единствената достъпна страна, свързана с главното било чрез малка седловина, е изгладена крепостна стена с дължина около 100 м.

Крепостната стена започва на около 3 м от отвесната скала на югоизток, като този отстъп всъщност представлява вход на крепост­та — това е единственото място, през което може да се влезе в нея. Особеностите на терена принуждават всеки, който иска да влезе в кре­постта, да обходи по-голямата част от стената и, като се движи в подножието — така бранителите са контролирали по-добре достъпа до крепостта. При това входът остава скрит до последния момент за нападателите.

Крепостната стена следва неравностите на терена, като основите и стъпват направо върху изграждащите върха скали. Тя е изградена от местен ломен камък с различни размери, като долната и горната стра­на на каменните блокове са успоредни и дават възможност за градеж в добре изразени хоризонтални редове. Стената е с две лица, а пълне­жът е от трошени камъни. Сегашната и височина достига 2,8 м, но съдейки по запазения нападал от двете и страни материал, тя е била с височина 3,5—4 м, а дебелината и е средно 2—2,8 м. От вътрешната страна на крепостната стена — при входа и при една от нейните чупки, има оформени малки площадки, които вероятно са използвани за наблюдение. Друга особеност е наличието на контрафорс — допълни­телна подпорна стена от вътрешната страна на крепостната стена бли­зо до входа, който допълнително я укрепва.

При направените археологически разкопки в Чертиград под ръко­водството на проф. Велизар Велков са разкрити два строителни етапа на крепостната стена. Първоначално тя е завършвала до първата чупка, а в по-късно време върху основите на първата стена с отстъп от 0,20—0,25 м е изградена нова крепостна стена, която е продължена до сегашния и вид. Намерените археологически материали, макар и твърде оскъдни, както и особеностите в градежа на крепостните стени позволяват възникването на Чертиград и построяването на първата стена да се датира към IV—III в. пр. н. е., а на втората — в началото на I в.

Вътре в очертанията на Чертиград са разкрити основите на около 20 помещения, разположени на групи. Градежът им е същият както при крепостните стени — от ломени камъни без спойка, само дебели­ната на зидовете е по-малка — до 0,70 м. На няколко места обаче личат и стени, зидани със спойка от кален разтвор, при които камъните са подредени в неправилни редове. Формата на помещенията е раз­лична и най-често се определя от особеностите на терена, а площта им е от 20—25 до 50 м 2, като повечето от тях вероятно са изпълнява­ли жилищни функции.

Особено интересна е една скала в източната част на Чертиград, на чийто връх има изкуствено изравнена площадка. До нея водят някол­ко изсечени стъпала, а северно от тях в скалата е издълбана малка ниша, ориентирана също на изток (както и площадката). Очевидно това място е било светилище, свързано с култа към слънцето, който е бил силно разпространен сред траките. Това се потвърждава и от факта, че нишата е така ориентирана, че в нея да падат първите лъчи на изгряващото слънце.

Находките от керамика в крепостта са учудващо оскъдни. Всъщност те са само няколко фрагмента от керамика, датирани към IV—III в. пр. н. е., два фрагмента от чернофирнисова гръцка керамика, както и фрагменти от късноантична керамика. Намерени са също метални предмети, свързани със скотовъдството — звънче, халки, петала. От­крити са и следи от железодобив — непретопена желязна руда и шлака. Една византийска монета от VI в. и няколко железни ножа изчерпват списъка на находките в Чертиград.

Материалите и характерът на градежа на крепостта позволяват да се определи доста точно времето на възникване, живот и гибел на тази типична тракийска крепост. Находките сочат, че Чертиград въз­никва през V в. като селище на рудари и металурзи от неизвестно за нас по име тракийско племе. Първите заселници тук се занимавали с добив на желязна руда, каквато има в околностите на крепостта. Чертиград преживява римското нашествие и се разраства като селище през напредналата императорска епоха (III – IV в.) —IV в.), когато при запо­чналите варварски нашествия е бил оформен така нареченият староп­ланински лимес — система от крепости в Стара планина, имащи за цел да спрат варварските нашествия. Крепостта очевидно загива през VI в. и животът в нея повече не е възобновяван.