Бобов дол е градско селище в едноименния каменовъглен басейн. Градът лежи 580 м надморска височина на 34 км източно от Кюстендил, на 19 км северозападно от Дупница на 22 км южно от Радомир.
Землището на Бобов дол е разположено в по-голямата си част в нарязан хълмист терен, а градът е застроен в терен със силно ерозирана местност с голям наклон. Това затруднява жилищното, уличното и канализационното строителство. Ето защо исторически градът се е развивал в три части – някогашното село Бобов дол, старото миньорско селище и новия квартал “Миньор” в местността Банковица. Тези три селищни ядра са свързани в едно чрез шосейната мрежа. Най-старото селище е Бобов дол, което преди свобождението е било пръснато около турски чифлик и е било наричано с името Гребикал. Второто селище се формира около открития въглищен рудник. Третата част е новото миньорско селище “Миньор” в м. Барковица, което фактически е икономическото и културно ядро на новия град.
Бързото развитие на града е във връзка с ускореното разработване на въглищата от басейна. Бобов дол става център на топливната промишленост в Западна България, тъй като намалява производството в мините в Перник. Първоначално е бил разкрит един рудник, но по-късно нарастват на 9, всеки с мощност от 200 хил. до 900 хил.
Друго мощно предприятие край града е ТЕЦ “Бобов дол” . Тя е главният консуматор на бобовдолските въглища. Тези две предприятия – минният комплекс и ТЕЦ, образуват топливно-енергетичния комплекс “Бобов дол”.