Град Велики Преслав е разположен край малък приток на река Голяма Камчия / Тича/, североизточно от Преславско-Драгоевската планина на Източния Предбалкан, където е местността Патлейна с резерватите Дервиша и манастирът Патлейна, на 100 м надморска височина. Отстои на 19 км от Шумен.
На юг от съвременното селище са разкрити останките от втората българска столица Велики Преслав, сега Национален археологически резерват. Разкопките са започнати през 1897 година. Открити са останките от царски дворци, църкви /кръглата златна църква от 908 г./. На 3 км източно са разкрити останки от средновековни черкви от IX и X в.
В турски регистри от 1573,1585 и 1620 г. селото на мястото на сегашния град е отбелязано с името Ески Истанболлук /Стари Истанбул/, съдържащо спомена за старата столица. Така се наричало селото до 1878 г., а след това Преслав. През 1880 г. наброява 2270 души. През 1883 г. е обявено за град, който през 1934 г. има население от 4054 души. През 1975 г. жителите са 11 298, в 1985 г. 10 878 и през 1992 г. -9 958жители. С президентски указ от септември 1993 година градът е преименуван на Велики Преслав.
През 1983 г. е издигната скулптурната композиция “Цар Симеон и книжовниците”. Издигнат е и паметник на загиналите преславци във войните 1912-1918 г. За паметник на културата е обявена църквата “Св. св. Петър и Павел”. В археологическия музей към Националния резерват се пазят ценности като керамичната икона на Свети Теодор /българската Джоконда/, изработена от 20 плочки рисувана керамика – шедьовър на старобългарското изкуство, каменният надпис на чъргобиля Мострич /от времето на хан Омуртаг сребърна чаша с надпис на великия жупан Сабин и много други.
В местността Патлейна е средновековният манастир “Свети Пантелеймон” от X век.
Велики Преслав, заедно с близките Плиска, Мадара и Шумен, образуват исторически комплекс от времето на първото българско царство.