България е разположена в източната част на Балканския полуостров.
По север тя граничи с Румъния. На протежение 470 км границата е речна, а по 139 км — сухоземна. На запад България граничи със Сърбия и Македония. Тази граница е дълга 506 км. Тя започва на север от устието на р. Тимок И продължава на юг отначало по билото на Западна Стара планина, а след като пресече тясната долина на р. Нишава, по билата на граничните планини Руй, Милевска и други, достига до най-високата точка на Осоговска планина. Оттам нататък тя следи билата на планините Влахина, Малешевска и Огражден, спуска се в дълбоката долина на р. Струмешница и възлиза по Беласица, за да достигне приграничния връх Тумба.
На юг България граничи с Гърция и Турция. Границата с Гърция е на протежение 493 км. Тя следи отначало билото Беласица, а след като се спусне в дълбоката долина на р. Струма и пресече Рупелския пролом, продължава на изток по билата на Славянска планина и Стъргач, за да слезе в долината на р. Места. От нея нататък границата върви по най-южните била на Родопите и далеч отреди да стигне долното течение на р. Марица възвива на север, сече напряко ниските ридове на Източните Родопи и след Свиленград достига до р. Марица.
С Турция границата е дълга 259 км. Тя започва от р. Марица и продължава на изток през най-южните разклонения на Сакар планина, по билото на Дервентските възвишения, през северните разклонения на Странджа планина и по долината на Резовска река достига Черно море.
На изток България граничи с Черно море на протежение 378 км между нос Картал на север и устието на Резовска река на юг. Черноморското крайбрежие е твърде разнообразно и много живописно. По него са оформени мнего заливи, но най-голямо значение за страната и за нейните международни връзки имат Варненският и Бургаският залив.