Най-значителният паметник на тракийската материална култура на територията на Казанлък е откритата на 19 април 1944 г. куполна гробница. Могилата, в която се откри гробницата, имаше видна естествен завършек на хълмистото възвишение Тюлбето,което се намира североизточно и непосредствено до Казанлък.
Гробницата е била разположена в южната половина на могилния насип. Състои се от тухлена гробна камера с кошеровидно-катабановиден купол с височина 3,25м диаметър на основата 2,65 м. Тя е свързана е тесен тухлен коридор с правоъгълна форма и двускатен лъжлив свод с дължина 1,95 м и ширина 1,20 м. В камерата се влиза през вход, оформен от големи дялани каменни блокове, страничните от които са наведени навътре. По същия начин е оформен и входът на коридора, но горният му край завършва с остър връх. При него се отделят два успоредни зида, които очертават правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 м, което е имало дървено покритие.
Гробната камера и коридорът на гробницата са покрити отвън с каменен зид. Той е имал за цел да поеме тежестта на могилния насип.
Кръглото помещение се е затваряло отвътре с единична метална врата, прикрепена посредством ос в долния и горния праг на входа. Сега тя липсва.
По своята архитектура Казанлъшката гробница се причислява към тъй наречените куполни гробници.
Тракийската, гробница при Казанлък е уникална преди всичко със своите стенописи, които показват отделни моменти от мирния, военния и задгробен живот на погребания в нея знатен тракиец. Стените на коридора и погребалната камера са изпълнени с живописна украса ,която заема площ около 40 кв. м Тя ни представя един далечен свят в сложните композиции, главно място в които заема човешката фигура. Използувани са и растителни орнаменти и мотиви от архитектурата. Изпълнени са в две техники — мокро фреско и темпера.
Гробницата е имала художествено-декоративно оформяне още в преддверието, стените на което са били измазани с глина и отгоре с бяла фина мазилка, разделена с тъмни линии на редове, образуващи правоъгълници. Но от мазилката е запазена малка част.
Върху двата фриза на дългите стени на коридора са представени общо 21 фигури. Вероятно тук са изобразени две групи вражески войски, третирани доста реалистично, с характерното им облекло и въоръжение. Очевидно тези сюжети стоят във връзка с военната и политическата дейност на погребания в гробницата тракиец.
В гробната камера художникът е запазил същото декоративно разчленение на стените, както и в коридора.Най-важният елемент на стенната декорация е разгънатата многофигурна композиция, която има за тема погребално угощение. Централно място, в нея заема изобразената точно срещу входа група на знатна тракийска съпружеска двойка. Мъжът е представен в тържествена спокойна поза, седнал върху стол без облегало пред трикрака масичка, отрупана с ястия. Облечен е в дълга бяла дреха и е наметнат с кафява мантия.Главата му е увенчана със златен погребален венец от лаврови листа. Полуобърнат е наляво с поглед, отправен към седящата до него млада жена. С протегнатата си напред лява ръка е поел дясната на съпругата си, а в другата, която е свита пред гърдите, държи чаша. Изразът на лицето му е спокоен и волеви.
Жената до него седи в разкошна изработено кресло.Обърната е към мъжа. Лицето и, предадено почти в профил, има замислено печален израз .Косата и е тъмна, леко вълниста, в средата разделена на път и пристегната с тясна диадема. На ушите и личат обици. Главата и е полупокрита от тънък прозрачен воал. Облечена е в дълга бяла дреха, наметната с кафявочервено наметало. Краката и, стъпили на ниска поставка, са обути в сандали. Лявата и ръка е облегната на креслото и с пръсти докосва леко наведената глава. Дясната е положена грациозно “върху ръката на мъжа. Има нещо мило и трогателно в този жест на двете преплетени ръце. Едната от тях —груба и загоряла — ръката на мъжа-воин, поема нежната и бяла, безсилно отпусната ръка на съпругата, мъжът сякаш се старае да и вдъхне сила и смелост да преодолее тъгата от раздялата.
Вляво от него е изобразена висока фигура на жена, облечена в дълга надиплена дреха. Главата и е леко наведена,изразът на лицето и е тъжен. В ръцете си държи плоско блюдо, пълно с плодове, което поднася към мъжа. Предполага се, че тя е близка на покойника.Зад нея следва роб-внотерпец. В протегнатата си напред лява ръка той държи чаша, а в дясната — съд за вино. След него са изобразени фигурите на две музикантки с дълги тръби. Следващите зад тях изображения, с които завършва лявата половина на фриза, представляват група от два богато оседлани коня. Зад единия се вижда млад роб коняр, а зад другия — тракийски воин, навярно телохранител. Очевидно това са ездитните коне на покойника, скелетът на единия от които е намерен в предверието на гробницата. Вдясно от тракийката са изобразени две прислужници, които носят ковчеже, кутия със скъпоценности и воал. Зад тях следва млад коняр-кочияш, възпиращ с жест четирите коня, впрегнати в двукола колесница. В цялата фигура се чувствува напрежение и стремеж да овладее и удържи буйните коне.
Главният фриз в погребалната камера заема централно място в украсата на гробницата. Композиционно той е развит около един център — групата на знатните тракийци. Тяхната поза и облекло, отрупаната с ястия маса, погребалният венец и диадема на главите им и шествието около тях показват сцена на погребално угощение. Изпълнената със спокойствие поза на тракиеца и представената многобройна свита свидетелствуват, че приживе той е имал високо обществено положение. Разкошното облекло и накитите на неговата съпруга ясно подчертават знатния и произход. Изобразяването им един до друг, трогателно сплетените им ръце и психологичното състояние подсказват, че тази чудесно композирана и пълна с настроение група е една знатна тракийска съпружеска двойка.
Художникът на гробницата е бил изключителен майстор. Той е работил творчески и е притежавал верен усет за пластичност, обемност и пространственост. Композирал е фигурите умело и свободно в различни положения.
За датировката на гробницата са изказани различни мнения. Повечето от изследвачите я отнасят към края на IV и началото на III в. пр. н. е.
Тракийската гробница при Казанлък е единствен паметник на живопистта от елинистичната епоха. Тя свидетелствува за високото ниво, до което е достигнало изкуството в Тракия, напълно изравнено по художествена сила с най-високите достижения на елинистичното изкуство. Огромното значение на стенописите на Казанлъшката гробница се състои и в това, че те са източник, който спомага за проучване генезиса на изкуството и културата на елинизма, тъй като траките са не само носители на тази култура, но и участници в нейното създаване. В гробната камера се открити незначителен брой предмети, което е указание, че тя е била ограбена още в древността.