Най-новият град Божурище бе обявен на 11 август 1997 г. по случай 100 години от създаването му като селище. С него през 2000-та година градовете в България са вече 240.
Отстои на 15 км северозападно от центъра на София, наследник е на старото селище Богатово, разрушено и изоставено с идването на турците по време на Освободителната война през 1877 г. и малкото жители се изселват. На това място през 1897 г. се основава военен конезавод за нуждите на кавалерията, тогава все още основна военна сила.Това поставя началото на селището, разположено в най-равната част на Софийското поле – най-подходящото място за построеното тук първо летище. За изграждането на първото летище в България и работилницата, обслужвана от авиатори и механици, големи заслуги има военният пилот майор Симеон Петров. На 13 август 1912 г. той осъществява първия полет. На 26 ноември 1915 г. тук е открито аеропланно училище с първата аерологична и радионавигационна служба. Много от летците вземат участие в двете балкански и в първата световна война. В Божурище са конструирани и първите спортни самолети с име ДАР. Тук са се учили и творили изтъкнати летци, конструктори и изпитатели. През 1995 г. пред входа на летището е поставен а паметна плоча, напомняща за зародилите се тук българска авиация и авиомашиностроене, за заслуги в родното самолетостроене, световната авиация и астронавтика.
За нуждите на конезавода и летището приижда работна ръка не само в София, но и в Плевенско, Видинско, Царибродско и Пиринския край. Създава се селище, наречено Божурище поради изобилието на цъфнал полски божур през май, в ливадите и поляните.
Божурище е с надморска височина 604 м. Има благоприятен климат, без “киша и засуха” и се според думите на стари хора “в пъпа на Софийското поле”.
Първите заселници преди един век са “бай Геро и бай Гъцо” и фамилиите на Стойкови, Анкови, Станоеви, Венкови и др. С нарастването на селището родовите махали са забравени, но се помнят някои строени от тях мелници, фурни, касапници.
Градът е средище на община от 9 малки села – Гурмазово, Делян, Златуша, Мала Раковица, Росоман, Пожарево, Хераково, Пролеша и Храбърско. До 1926 г. жителите му се преброявали към Гурмазово. През 1934 г. населението на Божурище възлиза на 786 души, през 1946 г. е 1903 души, през 1985 г. е 5338 и през 1992 г. – 4724 души. В града живеят около 3 хиляди души, които са жители на София. Божурище е нещо като спалня за много софиянци. Броят на всекидневно пътуващите за работа в София е почти 4 хиляди. Селището се състои от Център, махалите Черна бара и “Максим Горки” и квартала в посока на село Гурмазово. Близостта на София оказва силно стопанско и културно влияние. Общината е в съседство и има връзки с общините на София, Сливница и Костинброд. Бъдещето развитие на Божурище е в посока към Волуяк.
Божурище има градски вид и функции не само с поминъка на населението, но и с архитектурния и благоустройствен облик. Ценни в архитектурно отношение с сградите на общината, читалището, което се помещава в бившето офицерско казино и други. Средното училище, основано през 1934 г., има за патрон летеца Христо Топракчиев. Фолклорният ансамбъл “Божур”, основан през 1960 г., има прояви в страната и зад граница.
Божурище е център на българския конен спорт. Изградена е модерна конно-спортна база на името на генерал Крум Лекарски. В базата се провеждат национални и международни турнири. Към спортен клуб “Левски” функционира детско-юношеска спортна школа.