Град Горна Оряховица е наследник на стария български град Раховец /4 км северозападно/. Днешният град е разположен в северното подножие на Търновските височини, на 7 км североизточно от Велико Търново, на 160 м надморска височина.
Едно от първите сведения за града-крепост Раховец е от 1444 г., когато бил разрушен от Владислав III Варненчик. С ферман от 1538 г. на Г. Оряховица се дават известни права за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожаро-кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на един от най-големите търговски центрове на Северна България. Всеки петък ставал голям пазар за добитък, зърно, зеленчуци, дърва, дървени въглища и др.
През епохата на възраждането Г. Оряховица играе важна роля. Още в 1822 г. се основава килийно училище, а от 1859 г. тук Иван Момчилов организира първото класно училище. От 1869 г. се открива читалище.
В пътеписа си „Няколко дена разходка по българските места” д-р Иван Богоров описва Г. Оряховица като процъфтяващ търговско-пазарен център с развито зеленчукопроизводство. Съвсем основателно през 1870 г. на селището се признават градски права. През време на Априлското въстание през 1876 г. Г. Оряховица е център на революционен окръг. Героичен е подвигът на апостола Георги Измирлиев, увиснал на бесилото с думите „Братя, колко сладко е да се умре за свободата на Отечеството”. В негова чест е изграден паметник, който е всред обновения градски център.
По-късно Г. Оряховица се утвърждава като транспортно-промишлен град.
През 1880 г. градът е наброявал 5071 ж., през 1946 г. – 10 468, през 1985 г. – 40 890 и през 1992 г. – 38 858 ж.
В селскостопанско отношение има специализация в зеленчукопроизводството, което има големи традиции.
На 4 км от град Горна Оряховица е историческото село Арбанаси по пътя към Велико Търново.Други забележителности на Горна Оряховица са градски исторически музей и местностите Арбанашко бърдо,Чуруковец,Бабенец,Бахадър,Белянка и Блатото