Град Велико Търново, столицата на второто българско царство, е разположен на двата бряга на р. Янтра, на трите исторически хълма – Царевец, Трапезица и Света гора, при 196 м надморска височина Отстои на 102 км от Русе 46 км от Габрово и 120 км от Стара Загора. В града се кръстосват едни от най-важните пътища на България: София – Варна и Рус – Хасково и през прохода Маказа до Беломорието /Комотини, Гюмюрджина/ и Александруполис /Дедеагач/. Името на града се споменава XIII в. като Царевград Търнов, Чудният град и др. В карти от същото време е отбелязан като Терна, Дрена, Тринаго, Тарнов и Тирно. През XIV в. е отбелязан с името Вила Прима Тирна /Първи Царевград Търнов/. В карта от 1507 г. е посочен с името Тригионц. С вековете се утвърждава Търново и Велико Търново
Старият град прави силно впечатление на всеки посетител с прекрасното си и неповторимо местоположение – в северните предели на Предбалкана там, където водите на Янтра се вият из пролома на Търновската планина. Река Янтра е образувала големи меандри в снагата на планината, врязала се е дълбоко до 200-250м и е изваяла величествения антицидентен Търновски пролом, който започва от м. Устето на юг и свършва на север при с. Самоводене, където носи името Дервента. Янтра с меандрите си опасва непристъпните някога твърдини Царевец, Трапезица и Света гора. По този начин тук се е създал един от най-красивите кътове на нашата страна. Според историците тук всеки кът е история и град Търново е най-ценната връзка между първата и втората българска държава. Връзка, която е толкова солидна, че тя е повлияла тук да се роди и третата ни държава с историческото Търновско Велико народно събрание и с гласуването на първата ни конституция, известна с името Търновска.
За неповторимото и прекрасно местоположение на Търново, за историческите му паметници и архитектурни особености са изказани възторжени впечатления. Цар Калоян в преписката си до папа Инокентий пише през 1204 г. “Голям град Търново”. Византийският писател Никита Акоминат през XIII в. отбелязва : “Търново, най-здравият и най-първият от всички градове под Хемус, е заграден със силни стени”. “Византийският патриарх Калист пише за Търново, че е Вторият Цариград “словом и делом”. В Манасиевата хроника от 1343 г. четем: “А нашият нов Цариград се издига и расте. Крепне и се подмладява. Нека докрай да расте”. Григорий Цамблак пише през XIV в.: “Търново е много голям, красив и укрепен със стени… Има големи богатства и многобройно население и е прочут както с църквите, така и с царските дворци”. Софийският католически епископ Петър Богдан Бакшич през 1640 г. отбелязва за Търново: “Местоположението му е нещо, което не може да се опише: три острова или собствено полуострова между завоите на реката, наречена Етър, а върху тях три крепости, двете са действително развалини, ала средната и най-голямата още стои
Немският географ К. Хофман през 1835 г. отбелязва, че околността е извънредно красива с просторни розови и черничеви градини, че градът е “средище на българската търговия”. Пруският генерал X. Молтке през 1837 г. възкликва: “Никога не съм виждал по-романтично разположение от разположението на Търново”, а за французина Е. Морел Търново е “Свещен град за българите”. В немски източник от 1870 г. “лъкатушенията на Янтра при Търново са с тези на р. Елба при Кьонгщайн и Лилиенщайн”. Още по-конкретен е Константин Иречек: “По своето местоположение Търново е наистина единствено в Европа. Чудно се извива сребърният пояс на Янтра… В цяла Европа няма нещо подобно”. По нататък Иречек дава предпочитание на Търново пред Берн в Швейцария, Верона в Италия и Констинтин в Алжир.
Феликс Каниц пише: “Местоположението на Търново, преплетено от Янтра, е поразително, изненадващо”. Силно впечатлен от града на Янтра е и Иван Вазов: “И като гледам тоя невероятен, невъзможен град, аз мисля, че пред мен стои видение, сън, измама на очите”. Подобни мисли вълнуват и Пенчо Славейков: “Трудно е да се разказва за Търново. Той трябва да се види, да се почувства опияняващата прелест на “Един осъществен блян, изумителна по своето великолепно разположение и неповторима красота, превърната от някакъв чародеец в момент на пламенно вдъхновение в жива и неописуема действителност”… И възхищенията продължават и в наши дни.
През XIII и XIV век Търново е световен търговски център, който поддържа връзки не само с италианските градове Венеция и Генуа, но и с Дубровник и африканската държава Мали. Към името на града се добавят множество епитети – велик, преславен, богоспасен и дори, че е заместник на стария Рим и пр.
Търново е и голям културен център. Прочутата Търновска книжовна школа е свързана с живота и делото на Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Според изследванията на специалистите той е искал да сътвори единен славянски книжовен език. В неговата щкола са се учили плеяда забележителни творци като Григорий Цамблак, Константин и Киприон Костенечки, Йосиф Бдински и други, които по-късно пренасят българската славянска култура в Русия, Сърбия, Влашко и Молдовия.
Множеството исторически и културни паметници са доказателство, че Търново никога не е преставал да бъде център на борбите за църковно и политическо освобождение За героизма на търновци напомнят паметниците “Велчова завера”, на обесените, на загиналите във войните. Между новите паметници са на Патриарх Евтимий, на Васил Левски. на Никола Фичев, който в града на Янтра е ръководил строежа на няколко знаменити неща – църквата “Константин и Елена, къщата с маймунката, хана на Хаджи Никола, конака, в който по-късно заседава Великото народно събрание, и др
След Освобождението макар първоначалната ориентация, той не бе избран за столичен град, но се разви като административен, гарнизонен и просветен център, но със слаба промишлена база. Последната разполагал само с няколко малки фабрики на леката промишленост – за цигари, конци, бира, и градът изоставал в сравнение с близките Габрово и Горна Оряховица.
През последните 50 години В. Търново израсна като значителен промишлен град. До 1963 г. в промишлената му структура преобладава хранително-вкусовият бранш, а след това се наложили машиностроенето и то електротехническото и електронното, които дават 45 % от общия промишлен обем. Те са представени от завода за нови типове телферни електродвигатели, телевизори, радиоприемници, радиограмофони, електронни запаметяващи устройства. Фабриката”Васил Левски” произвежда филцови изделия, а “Балкан” – бира.Има предприятия за месни и млечни изделия. Дървопреработвателната промишленост обхваща широка гама от изделия – шперплат, фурнир, дървесни плоскост бурета, греди, дървен амбалаж, мебели. Текстилната промишленост включва предприятия за копринен,памучен и синтетичен текстил. Произвеждат се още подовинастилки, текстилни тапети, филц за яки,детски и юношески облекла.
Населението на старата българска столица участвало във въстанията против турските поробители през 1598,1683,1835,1856 и 1876 година. Към 1640 г. градът по оценка на Петър Богдан е наброявал 10 000 ж. и 2000 къщи. В 40-те години на миналия век Ами Буе го дава като град с 12 хил. жители. След Освобождението расте много бавно и дава много изселници към София, Русе, Варна и др. През 1880 г. възлиза на 11 277, 1900 г.- 12 185 през 1920 г. – 12 555, през 1934 г. – 13 963 ж. Бързо нараства през последните 25 години,-През 1975 г. има 57 000 ж., през 1985 г. 69 223 и през 1992 г. – 67 583 ж. – 18-о място в страната. Градът се сраства с близките Горна Оряховица, Лясковец, Арбанаси, Шереметя и други в един голям промишлено-транспортен и селищен комплекс.
През 1977 г. стана свличане и събаряне на сгради от стария град.
През 1979 г. бе решен проблемът със снабдяване на града с вода за питейни и битови нужди.
Между културно-просветните институти най-голямо значение има великотърновският университет “Св. св. Кирил и Методий”. На второ място е висшето общовойсково военно училище “Васил Левски”. В града има театър, стадион , Дворец на културата и спорта. Многобройните наши и чужди туристи посещават историческите места, любуват се на аудиовизулния спектакъл, разглеждат паметника на Асеновци до Стамболовия мост, на архитектурния ансамбъл Самоводската чаршия, богатите музеи, хълма Царевец с т. нар. Балдуинова кула, историческите църкви в Асенова махала “Свети 40 мъченици”, “Св. Димитър” и др.
В. Търново е изходен пункт към римския Никополис ад Иструм, античните керамични центрове край Павликени, Бутово, Хотница, Еменския каньон на река Негованка, Килифаревския, Капиновския, Преображенския манастири и др. към Арбанаси, Елена, Дряново, Трявна, Плачковци, Боженци и др.