Град Варна е най-големият български черноморски град. Разположен е върху обширна тераса, висока 18 метра, край северозападната извивка на Варненския залив, който навлиза на 7 км в сушата между Франгенското и Авренското /Моминското/ плато и нос Галата,които го обграждат от север и юг. На запад от залива е Варненското езеро, свързано чрез канала Варна-Девня с Белославското /Гебедженско/ езеро, прокопан през 1975 година. Градът е разположен на еднаква географска ширина с френския и италиански средиземноморски Лазурен бряг, на прочутата Ривиера и с курортите на френския Атлантик Байон и Биариц, макар и с климатични различия, но с много слънчеви дни, с най-висока температура през месец юли, с характерен освежаващ местен вятър бриз, мека и влажна зима, с незначителни снеговалежи, със средна валежна годишна сума 498 мм, под средната за страната. Всичко това, заедно с живописния бряг и пясъчни плажове, прави града най-големия български морски курортен град.
Територията на град Варна е била населена още в дълбока древност. За това говорят находките от Варненския халколитен некропол. Разкритията са от 1972- 1976 г. в западната индустриална зона на града. Открит е богат погребален инвентар т. нар. Варненско халколитно съкровище от накити и предмети, ковани от чисто злато /23 карата/, която находка говори за много висока култура.
Градът е възникнал още през VI в. пр. н. е. като древногръцка колония с името Одесос, по времето на мидийския цар Астриг, когато идват заселници от малоазиатския град Милет. Около 512 г. пр. н. е. попада под властта на персите по време на похода на Дарий срещу скитите. През V век пр. н. е. попада в Одриската държава на траките. Първото споменаване на Одесос е от 341 г. пр. н. е., по времето на Александър Македонски. През I в. пр. н. е. в Одесос идват римските легиони, водени от Марк Лукул. Градът имал самсуправление. Обграден бил с нови стени и в него били сечени монети. В чертите на Византия се строят големи църкви и манастири. Доказателство за това е базиликата в местнос-Джанавара. От това време е и т. нар. римска кула и римските терми – огромни бани от II век от времето на император Антоний Пий. Голям икономически и културен разцвет живее Одесос по времето на император Юстиниян /527-565 г./. През VI век градът е разрушен при нашествието на аварите и славяните. През втората половина на VI век славяните изградили ново селище с името Варна. Според някои тълкувания това име идва от славянската дума “вран” – черен, според друго от името на река Варна, а според трето тълкуване Одесос и Варна означават едно и също – селище на вода – езеро, море.
В края на VIII век Варна е български град. След византийското иго той е включен в пределите на българското царство през 1201 г. от цар Калоян. От 1372 г. влиза в Карвунското феодално княжество, което при Балик обхваща земите на Добруджа. Към 1399 г. пада под турска власт. През 1444 г. край него става голяма битка на полско-унгарска войска, подсилена от чехи, хървати, българи и власи срещу турците, в която загива полският крал Владислав III Ягело, наречен Варненчик. В пределите на турската империя градът става крепост, а през XIX век е част от отбранителния четириъгълник на турска-империя Русчук-Силистра-Варна-Шумен
Много интересна картина от стара Варна ни рисува в своите пътеписи д-р Иван Богоров: “Обградена е с прехубава и здрава каменна твърдина. Скелята му се състои от каменни маази, добре направени, и ред дюкяни, повечето гръцки бакалници. В тоя град жители има от всяка народност, всичко около 20 хиляди. В махалите човек гледа само няколко къщи добре направени, другото все е дървено, с криви и тесни улици, със слепи каменни зидове. Навсъде, в цял град, жена се не вижда, та кога някоя излезе случайно от някой вапор /кораб/, мъжете гледат на нея като на някоие извънредно нещо. Накъсо да речем, варненци са лишени от инструмента на цивилизацията… Тия хорица нямат никаква индустрия, всичко щото е за облекло, от риза до обуща все се купува отвън. Гъркът във Варна е кахведжия, локантаджия, винар и хлебар. Българинът е ботушар, кожухар и абаджия, че напоследний не било подадено да търгува с потребни неща за ядение и пиение. Неколцина българи въртят комисионна. Някои търгуват с биволски сурови кожи и малко манифактура…Малцина от по-вехтите българи, жители на Варна, говорят в къщята си турски, наречени “гагаузи”, което ще рече человеци, които не познават бащинии си език… Варна е за Цариград най-близний пазар, от който ся изпращат всякой ден требни нечта, като жито, брашно, пексимит, масло и сирене, кокошки и яйца. Главното произведение на Варна е риба скумрия”.
Стопанското развитие на града се засилва след прокарването през 1866 г. на първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна, в съчетание на дунавско-черноморския път Виена-Цариград.
След Освобождението Русе, Варна и Шумен са по-големи по население от новата столица София /Изключваме Пловдив, който е в автономната област Източна Румелия/ През 1880 г. градът наброява 24 555 души, през 1900 г. – 34 922, 1934 г. – 69 944,1965 г. -180 110,1975 г. – 251 654,1985 г. – 302 841 и през 1992 г. -307 915 души. От един век време Варна е третият по големина град в България след София и Пловдив.
Ускореното развитие на търговията, индустрията се съпътства с развитието на банковото дело. През 1885 г. се открива клон на Българската народна банка, а след това на редица други банки и на стопанска камара. През 1906 г. завършва строежът на пристанището. Откриват се няколко фабрики – за цигари “Момиче” /1887 г./, за консерви, за памучни прежди /”Принц Борис”/, за текстил “Прогрес” /1906 г./, първа бояджийска фабрика /1909 г./, пристанищна работилница и др.
Варна е първостепенен транспортен център със застъпени всички видове транспорт. Още през 1866 г. е прокарана първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна. От 1889 г. е завършена жп линията до София.
Първоначално управлението на Морската част е към Дунавската флотилия в Русе и се отделя и премества във Варна през 1887 г. От Русе се преместват още морският духов оркестър, морското техническо училище / сегашното военно-морско висше училище/, морската библиотека и морският музей. Така Варна сега е военноморската база на България. Израсна и като най-голямо българско морско, търговско, товарно и пътническо пристанище, с голяма морска гара. След прокопаването на канала Варна-Девня през 1975 г. заработва и пристанище Варна-Запад. Варна е възел на шосейни пътища към София, Русе, Добрич, Бургас. Изградена е част от автомагистралата “Хемус”.
В икономиката на града много голямо значение има туризъма. Курортния интерес в града е от началото на 20 век, когато варненци с каруци и файтони идвали при двата крайморски манастира “Св. Димитър”, който е бил, където днес дворецът Евксиноград, и “Св. Константин” /курорта “Дружба” – сега курорт “Св. Константин”/. По-късно край варненския градски плаж се изграждат централните морски бани и морската градска градина, където са морското казино, радио Варна, обсерваторията с планетариум “Николай Коперник”, Аквариумът с релефна карта на Черно море под него Военоморският музей с миноносеца “Дръзки”. След Втората световна война постепенно цялата крайморска територия е обхваната от една голяма курортна зона, сърцевина която са комплексите “Св. Константин” и “Златни пясъци” с удобни плажове със ситен пясък, хотели, ресторанти, магазини, казина, спортни съоръжения. Голям е притокът на туристи от страната и чужбина. На базата на откритите минерални извори се застъпва и балнеоложкият туризъм и курортно дело. Богатата база се използува и през зимата за конгресен туризъм.
Черноморската ни столица е важен академичен център. От 1921 г. е първото висше училище – Висше търговско, прераснало във Висш институт за народно стопанство/ИУ Варна/. Други висши учебни заведения са Висшият машинно-електротехнически институт, Висши медицински институт, Висшето военноморско училище, институтите – по международен туризъм, за културно-просветни кадри, за морски изследвания и океанография и Свободният университет.
Най-старото читалище “Възраждане” е от 1870 г., библиотеката “Пенчо Славейков е основана през 1883 г., първата болница е от 1866 г.
Паметта на града е запазена в богатите музеи. Варненският исторически музей, картинната галерия са настанени в сградата на бившата девическа гимназия, една а първите три гимназии, построени по проект на архитект Петко Момчилов в София, Варна и Русе. Богати са колекциите на Природонаучния музей, Етнографския, военноморския др. Голям интерес има към Делфинариума, зоопарка.
Варна е красив и благоустроен град с много интересни стари и нови големи обществени сгради, банки, училища. Между тях сацърквата “Света Богородица” /1883-1886 г/ проектирана от арх. Маас от Одеса,царският дворец Евксиноград /1886 г./, – арх. Рупеа Майер /Маербер/, девическата гимназия /1893-1898 г./ – архитект Петко Момчилов. От същия архитект е проектирана Палатата на Варненско-Преславската митрополия /1902 г. Валентино е планирал католическата църква “Безпогрешно зачатие на Света Богородица”. Арх. Ангел Момов е проектирал пощенските палати във Варна и Русе. Арх. Михаил Пернигони е проектирал френските колежи във Варна и Русе /сегашната английска гимназия/. Херман Майер /Майербер/ е проектирал банковите сгради /БНБ/ в Русе и Варна. Други големи сгради са военният клуб, жп гарата /1910 г./, Търговско-индустриалната камара, операта /1932 г./ дело на арх. Никола Лазаров и много други.
В околностите на Варна има много забележителности. Аладжа манастир наречен така заради някогашните си пъстроцветни стенописи, е на 16 км от Варна и 4 км североизточно от Златни пясъци. Уникалните Побити камъни/Дикилиташ/ са край град Белослав/Гебедже/, на 14 км от Варна. Откритата в пясъчна кариера нова част подсказва начина на тяхното образуване, за което има много хипотези. Каменните стълбове, високи 5-6 метра. дебели 2,5 м, са образувани преди 50 милиона години. Повечето са кухи. Заемат 4 км в землищата на град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново. Други интересни места са Джанавара, Звездица, нос Галата и други.
Забележителности около Варна
Археологически музей (Варна)
Военноморския музей
Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
Делфинариум Варна
Катедрален храм „Свето Успение Богородично“
Римските терми на Одесос
Варненският Аквариум
скалния Аладжа манастир
Побити камъни
царският дворец Евксиноград