Една от най-внушителните и най-добре запазените тракийски крепости в Стара планина се намира между селата Помеждин и Равна, Михайловградско. Тя е изградена върху връх, чиито склонове на юг, изток и запад представляват отвесни скални откоси с височина 8—10 м, а склонът на север е полегат, достъпен, поради което е преграден с крепостна стена. Сред местното население крепостта е известна под името Равнянското градище — на името на по-близкото от двете днешни селища край нея.
Крепостната стена е дълга 179 м и е изградена от местен ломен камък без спойка. Лицевата страна е облицована с едри каменни блокове, размерите на някои от които достигат 2 м, а пълнежът и е от дребни камъни. Дебелината на стената в различните участъци варира от 1,80 до 3,10 м. Без археологически разкопки е трудно да се обясни кои са причините за тези различия в дебелината и. Най-вероятно е по-дебелите участъци да представляват площадки (или кули), от които бранителите на крепостта са водели по-ефикасна стрелба срещу нападателите.
Входът на крепостта е точно срещу единственото достъпно място на ската, водещ към върха, и представлява 3-метров широк отвор в стената. Двата края на стената тук взаимно се застъпват, което пречи да бъде атакувана фронтално затварящата входна преграда (вероятно дървена). Впрочем това е една твърде стара фортификационна техника, позната в средиземноморския свят от микенската епоха. Присъствието и в раннотракийските крепости, което ще бъде сигурно наблюдавано все по-често при интензифицирането на изследванията им, е факт, който тепърва предстои да бъде обяснен.
Височината на крепостната стена може да се определи приблизително, като се има предвид кубатурата на нападалите камъни — за щастие крепостта не е използвана като кариера за строителни материали поради невъзможния достъп на колесен транспорт до върха. Тя е била не повече от 3,5—4 м (в сегашното и състояние има участъци, напълно запазени до 2,5 м височина) и е представлявала непревземаема при тогавашната военна техника крепост. Това важи и за всички останали тракийски крепости по нашите земи — от сведенията на древните автори е известно, че те падат поради глад, отчаяние на защитниците и предателство, но почти никога в резултат на пряк щурм на нападателите. Керамиката, събрана от повърхността на платото, представлява съвсем малки фрагменти от така наречената „сива тракийска керамика”. За съжаление малките размери на фрагментите не дават възможност да се определят формите и размерите на съдовете, което ни пречи да се облегнем сигурно на керамиката при датиране на крепостта. Все пак прави впечатление, че част от фрагментите са от съдове, работени на ръка. Затова за целта ще се обърнем към писмените извори.
Според Тукидит по тези места в средата на V в. живее тракийското племе трибали. Това е първото сведение за местоживеенето на племето, но това не означава, че трибалите току-що са се заселили там. Все пак този период можем да приемем засега като най-сигурна дата за построяването на крепостта — като имаме предвид архаичния градеж обаче, нищо чудно при евентуални археологически разкопки тази дата да се върне с няколко века назад.
Политическата история на трибалите е твърде бурна. Въпреки разселванията все пак основното ядро на това племе остава като постоянно население на областта до идването на римляните. И наистина има сведения, че през 29 г. пр. н. е. бастарните преминават р. Дунав и покоряват по тези места именно трибалите. Вероятно с войската на бастарните, която преминава старопланинските проходи и стига до Кюстендилското поле, са увлечени и отреди на трибалите. Защото контраударът, който Марк Крас предприема по молба на Ситас — съюзник на римляните, е насочен и срещу тях. В перипетиите на сраженията се споменават планинските им крепости на север от билото на Стара планина — край една от тях е разбит предният отряд на Крас, в друга на следващата година (28 г. пр. н. е.) е убит царят на част от гетите Дапиг. Походът завършва с окончателното покоряване на траките и включването на земите им по тези места в Римската държава. Тогава вероятно е и краят на функционирането на крепостта Равнянското градище за следващите няколко столетия. Казваме за няколко столетия, защото, както съдим по присъствието и на фрагменти от късноантична керамика, крепостта е използвана без поправки отново по време на варварските нашествия в областта през —III – VII в. — тази практика има аналогии и в съседните планински райони. Но крепостта не бива да се смесва с многобройните крепости, строени в тази област през епохата.
За тях имаме обширни писмени сведения — още в средата на III в. след първите готски нашествия Галиен строи тук укрепления, което се потвърждава от намерените надписи в Монтана (дн. Михайловград). Един век по-късно императорите Валент и Валентиан заповядват на дукса на Крайбрежна Дакия да възстанови всички крепости в провинцията (в нея влиза и Равнянското градище).
Последни строителни усилия предприема тук Юстиниан. Прокопий съобщава за възстановяване и градеж на крепости в областта Кавецос — област, за чиито точни граници няма единно мнение , но която в общи линии е между билото на Балкана на запад от Враца и предпланините на Дунавската равнина. Тези строежи са в съгласие с фортификационните изисквания и строителната практика на епохата, следи от тях — крепости, градени от ломен камък, споен с хоросан, има по околните върхове. Равнянското градище не е претърпяло никакви изменения. Изоставено вероятно след някое от опустошителните варварски нашествия през V—VI в., то е разрушено вследствие на земетресение или други природни фактори през следващите векове и няма следи да е използвано в по-късно време.
Село Равна се намира на 28 км западно от Михайловград. Крепостта Равнянското градище отстои на около 50 мин път пеша от селото. В околностите и могат да бъдат посетени Лопушанският и Чипровският манастир.