Пещерата Ухловица е един от подземните дворци на Западните Родопи. През 1979 г. тя е обявена за природна забележителност. Ненагледната и красота е скътана на левия брегови склон на р. Арда. Местността около пещерата носи името Сините вирове.
Името на пещерата е свързано с нощната птица ухловица, характерна за района. Пещерата е картирала от чепеларските пещерняци Д. Райчев, Г. Райчев и др.
Туристическата пътека от шосето до пещерата, въпреки че лъкатуши, е стръмна.
Непосредствето след входа й започва Залата на пропастите. Тя представлява горен етаж на пещерата.
Името на залата е свързано с четирите пропасти, разположени в задната и част. Дълбоките им гърла водят към долния етаж на пещерата. Вляво от туристическата пътека е Големият сталактон с обиколка 4,2 м. Залата на пропастите е забележителна още със спускащите се от свода сталактити, наподобяващи вимета. За стените и е характерен и брадавичният синтър. Много красиви са малките сталактити, които в западната част на залата са обагрени от железни хидроокиси в кафяво.
В северната част на залата върху брадавичния синтър е образуван сравнително млад синтров водопад, каменните струи на който водят към долния етаж. Наляво от този водопад има по-малък водопад, повърхността на който е обагрена в черно от прилепен тор — гуано. Вероятно над водопада има леговище на прилепи.
Стръмни стълби отвеждат към долния етаж на Ухловица. Този етаж представлява дълга и сравнително тясна галерия. Това е най-красивата част на пещерата. Стените на галерията са покрити с приказни синтрови образувания, които наподобяват букети от корали, хеликтити, брадавици и други причудливи образувания. Затова той може да бъде наречен Коридор на коралите и хеликтитите.
Трудно е да се опише този красив кът от Ухловица. Сводът на коридора е украсен с хиляди предимно дребни сталактити с различни очертания. Едни от тях наподобяват луковици, други моркови, а трети приличат на свински уши. В южната част на свода висят по-големи, вретеновидни сталактити, в долната част на които на една и съща относителна височина са образувани хеликтити, перпендикулярни на оста на сталактита. Хеликтитите и каролитите са образувани под нивото на езеро, водите на което някога са се застоявали в галерията. Тези карстови води са благоприятствували за образуването на хеликтитите по повърхността на потопените в тях сталактити и коралити — по стените на коридора.
В северния край от благоустроената част от галерията са образувани две синтрови езера, които през зимата и пролетта са пълни с вода.
Към Голямото езеро се спускат каменните струи на т. нар. Брилянтен водопад. Неговите свежи калцитни кристали, осветени от прожекторите, блестят като брилянти. По-високо личат каменните струи на втори водопад, недостъпен за посетителите на пещерата. Зад него синтровите кори по пода са наречени Юфката.
Ухловица се обитава от няколко вида прилепи, между които най-много са големият и малкият подковонос.
Пещерата Ухловица е изваяна в протерозойски мрамори, запазени на малка площ по южното бедро на Южнородопската антиклинала. Като се има предвид относителната височина на входа на Ухловица може да се допусне, че образуването и е започнало през втората половина на плиоцена — преди около 3,5 милиона години.
От 1983 г. пещерата Ухловица приема посетители.