На 2 км северно от село Горно Спанчево, Благоевградско, върху високо скалисто възвишение над река Пиринска Бистрица се издигат руините на малка крепост, за чиято историческа съдба няма никакви писмени сведения. Крепостните стени следват очертанията на билната заравненост и ограждат неправилен четириъгълник с площ около 1100 м 2. Те са с дебелина 1,2 м и са изградени от необработен местен камък, споен с бял хоросан. На места в хоросановата спойка има и примеси от ситно счукана тухла. Откъм северната стена личи разрушена до основи кула, която е охранявала главния вход на крепостта. Изсечен в терена ров с дълбочина повече от 2 м е подсилвал отбранителните и възможности. Особеностите на градежа и малката и площ дават основание да се предполага, че тя е давала подслон на околното население при неприятелски нашествия, т. е. не е била постоянно заселена, а е използвана само като крепост убежище.
За всяка крепост въпросът за водоснабдяването е от жизненоважно значение. Той е решаван по различен начин според природните дадености и възможностите на строителите на крепостта. В укреплението при село Горно Спанчево снабдяването с вода е ставало чрез водопровод, останки от който са запазени до наши дни.
За времето на изграждането на крепостта липсват точни сведения, но ако се съди по намерените керамични фрагменти в нея, тя е използвана както през античността, така и през средновековието, т. е. почти цяло хилядолетие. Предпоставка за това е важното местоположение на крепостта — в долината на река Пиринска Бистрица, на пътя, който идвал от Рупелския пролом на река Струма и през м. Попови ливади е слизал в долината на река Места при гр. Гоце Делчев.
Село Горно Спанчево се намира дълбоко във вътрешността на Южен Пирин, на 51 км от гр. Гоце Делчев и на 46 км от гр. Сандански, Софийска област. Крепостта отстои на 2 км северно от селото в м. Терзиев чукар. До нея се отива за около 15 мин пеша.