Разположен е в центъра на старинен Пловдив. . Обхваща храмовия комплекс „Св. Константин и и Елена” “, значителни сектори от източната крепостна стена на Филипопол и старото гръцко училище. Тук се среща присъщото за Пловдив съжителство на строителство от епохи, разделяни във времето от хилядолетия. Монументално се издигат руините на високата над 6 м крепостна стена от времето на византийския император Юстиниян Велики (VI в.).
Изградена е в “опус микстум” – ситема за римски градежи, характеризираща се с каменен градеж, стабилизиран с различен брой редове тухли. Към нея принадлежат и кръглата ъглова кула и казармените помещения, изградени от вътрешната страна. Непосредствено до крепостната стена по стари сведения още в IV в. е имало църква на името на мъчениците Севериан и Мемнос. Оттогава насам при многобройните войни и нееднократни опожарявания на Пловдив църквата е била разрушена и изграждана не един път. През 1578г. пътешественикът Стефан Герлах вижда църквата и я споменава в пътеписите си.
Към края на XVIII в. тя е била в лошо състояние, а и размерите и оформлението и не задоволявали вече нарасналите претенции на българското население. Открита била подписка за събиране на средства за построяването на нова църква. Двадесетгодишното подържане на подписката от упорития църковен настоятел Тодор Моравенов осигурило към 1830 г. необходимите средства за започване на строителството. През 1832 г. църквата била завършена в днешния и вид. Султански ферман, с който се разрешавало строителството на църквата, бил издействан от влиятелния българин Вълко Куртович – Малкия.
Църквана “Св. и Елена” представлява трикорабна псевдобазилика. Корабите са обособени чрез два реда кръгли колони. Двата странични кораба са с плоски дъсчени тавани с геометрични орнаменти, централният – значително по-висок, е засводен. Централно място в оформлението на интериора заема иконостасът, който е творческо постижение на възрожденското изкуство у нас, като показва ранните барокови влияния. Голяма ценност представляват иконите в храма. Освен създадените през епохата на Възраждането, голяма част от които са излезнали от ръката на Захари Зограф, тук има и много ценни икони от Средновековието, между тях е и считаната някога за чудотворна икона “Константин и Елена”.