Крепост Церово

През 1378 г. българският владетел Иван Шишман издал дарствена грамота на Рилския манастир, , в която се установяват владенията и привилегиите на тази българска светиня. В нея между другото е каза­но: ,,…А това са селата на светия отец Иван Рилски; селищата… село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово…”

Проведените археологически разкопки в околностите на село Церово, Благоевградско, потвърдиха предположението, че планинската кре­пост край селото е споменатото в дарствената грамота „градище Це­рово”. Крепостта е изградена върху две тераси на скалист рид, надве­сен над левия бряг на река Струма. Две от страните и са защитени от отвесни скали, а от третата — източната страна, тече река Струма. Кре­постните стени заграждат площ 23 000 м 2 — това е една от най-голе­мите планински крепости в България и явно неслучайно е наречена градище.

В разкопаните сектори на крепост­ната стена ясно личат три строителни периода. Най-ранната стена, дебела 1,7 м, е изградена в смесена зидария — редуващи се два реда тухли с пояси от ломен местен камък. Спойката е от хоросан, приме­сен със счукани тухли. Към този строителен период спада и една кула, разкрита в западния край на крепостта. Тя е с размери 6,4 х 5,2 м и с дебелина на стената 1 м. Кулата е имала малка врата (потерна) откъм река Струма — очевидно при обсада през нея е ставало водоснаб­дяването на крепостта. До източния и ъгъл е открито малко съкрови­ще, състоящо се от 30 римски бронзови монети, сечени при императо­рите Констанс (337—350 г.), Констанций II (350—361 г.), Юлиан (361—363 г.), Валенс (364—378 г.), Валентиан (364—375 г.) и Грациан (367—383 г.).

Вторият строителен период е представен със зидария от пояси от по три реда тухли и местен ломен камък със спойка от здрав бял хоросан. Край тази стена са открити монети на Юстии I (518—527 г.) и Юстиниан I (527—562 г.). Монети от по-късно време не са открити.

Третият строителен период, регистриран в крепостта Церово, се характеризира с укрепителна стена, застъпваща по-старите стени и разширяваща се навътре в заградената площ. Тя е изградена само от ломени камъни, споени с бял хоросан със силен примес на пясък и едър чакъл. Тези данни определят датировката му — VIII—IX в., т. е. времето на Първата българска държава. Този зид има няколко по­правки и кърпежи, направени през още по-късно време.

При разкопките във вътрешността на крепостта са открити и следи от граждански постройки. Особено интересни са четири сгради, успо­редно разположени и отделени една от друга чрез коридори с ширина от 1,5 до 3 м. Този верижен план е типичен за уличното градоуст­ройствено планиране на Плиска и Преслав.

Стените на сградите са изградени също от местен ломен камък, споен с кал. Дебелината на зидовете е около 0,6 м. Сградите са били покрити с широки плоски керемиди. Размерите им, въпреки че не мо­гат да се определят точно поради значителните разрушения, явно са били твърде големи — например в едната сграда изцяло е разчистено помещение с дължина над 7 м и ширина почти 5 м. В сградите са открити значителен брой фрагменти от старобългарска керамика (VIII—X в.) и кюпове (долиуми) с овъглено жито. Намерена е и една монета от времето на Йоан Цимисхий (971—976 г.). А в източния край на едната от тях е разкопано водохранилище с размери 3,6×2,8 м. Първоначалната му дълбочина не може да се установи поради разрушенията, а в сегашния си вид то е дълбоко 1,6 м.

Археологическите наблюдения в крепостта Церово недвусмислено показват, че тя е построена в началото на III в. Тогава Рила и поре­чието на Струма се намират дълбоко във вътрешността на Римската империя, чиито граници в тази епоха са на север при Карпатите, на юг — дълбоко в Африка, на изток — по р. Ефрат, а на запад — до Атлантическия океан. Тогава кое е наложило изграждането на кре­пост в дълбокия тил на Римската империя?

Известно е, че първите готски нашествия в земите на Римската им­перия започват в началото на III в. Готите не се задоволяват с опусто­шаването на днешните земи на Влахия и Североизточна България, а нахлуват и далеч на юг в Тракия. Отделни готски отряди достигат дори Атина. В същото време готски флотилии опустошават Черномо­рието и през Босфора и Дарданелите достигат Егейския архипелаг. Тогава именно римската власт предприема усилено строителство на крепости в днешните български земи. Така че Церово се явява състав­на част на тази амбициозна военна строителна програма, целяща да осигури защитата на населението и да запази римското владичество.

Както личи от намерените монети, крепостта е изпълнявала успеш­но това си предназначение в продължение на почти два века. Но през 378 г. край Одрин готите нанесли унищожително поражение на рим­ската войска — загинал и римският император Валена, изгорен жив в една плевня, където се бил укрил тежко ранен след разгрома на войските му. Според древните хронисти готите станали пълни госпо­дари на Балканския полуостров в продължение на две години, като превзели (често водени от местните жители — траки, недоволни от римската власт) почти всички укрепени селища. Датировката на моне­тите в съкровището, открито край кулата, свидетелства, че около 380 г. готите превзели и крепостта при Церово. Рим обаче отново възстановил властта си над тези земи.

В началото на VI в., както личи от монетите на Юстий и Юстиниян, крепостта била отново възстановена — този път в рамките на новата строителна програма на римската власт, с цел да спре устрема на българи и славяни. Но и този път усилията им само отложили, а не отстранили надвисналата опасност — в края на VI в. крепостта Церово била превзета от славяните и те се настанили завинаги в тези земи.

След включването на Рила и средното поречие на Струма в грани­ците на България през 812 г. българските власти отново укрепили и подсилили крепостните стени. Тук вероятно е бил настанен и силен военен гарнизон — указание за това са размерите на постройките в крепостта. Постепенно селището се разраснало и придобило градски функции.

Мрачните следи от пожарището в края на X в. или по-скоро в нача­лото на XI в. показват, че гордите обитатели на „градището Церово” са оказали яростна съпротива на византийските нашественици, пред­вождани от император Василий Българоубиец. А от споменаването му в Рилската грамота на Иван Шишман следва, че след въстанието на Асеновци и възстановяването на българската държава през 1185 г. била възстановена и крепостта Церово.

По-нататък за живота и съдбата на „градището Церово” липсват каквито и да било сведения. Но като знаем, че в края на XIV в. тези земи са влизали във владенията на българския феодал деспот Деян (резидирал в Кюстендил) ), който станал васал на османските нашест­веници, запазвайки по този начин за известно време живота на под­властното му население и своите владения, следва да предполагаме, че крепостта първоначално била запазена от османските завоеватели’ Но след смъртта на деспот Деян и тези земи били присъединени без военни действия към османската империя, а жителите на крепостта били принудени да напуснат укрепеното селище и да се заселят в от­крито поселение, запазвайки името и — това е днешното с. Церово.

Село Церово се намира на 13 км южно от Благоевград в гънките на Рила. Крепостта Церово отстои на 1 ч път западно от селото непо­средствено до р. Струма, на левия и бряг.